Миналата седмица британските ежедневници обявиха заплатите на звездите на ВВС, въпреки че тези на водещите от другите телевизии на Острова не са обществено достояние. В Норвегия обаче не съществуват такива тайни. Всеки човек може да разбере колко печелят другите и това рядко създава проблеми.

В миналото заплатите са били публикувани в книга. Списък с приходите на всички хора и данъците, които са платили, е бил наличен на рафтовете на националната библиотека. Днес информацията е в интернет и е достъпна с няколко клика, пише ВВС.

Промяната натсъпва през 2001 г. и има незабавен ефект. „Това се превърна в забавление за мнозина. Хората можеха да разберат колко печелят приятелите им във Facebook, само с влизането си в социалната мрежа. Нещата стигнаха до смехотворен етап“, казва Том Стаави, бивш главен редактор на икономическия отдел на норвежкия вестник VG.

Прозрачността е важна, отчасти, защото норвежците плащат високи данъци върху доходите – средно 40.2% спрямо 33% във Великобритания например, казва Стаави. Средното равнище в ЕС е 30.1%, сочат данни на статистическата служба на ЕС Евростат.

„Когато плащате толкова, трябва да знаете, че всички останали също плащат и да знаете, че парите отиват за нещо разумно. Трябва да имаме доверие и да сме сигурни в данъчната система“, казва Стаави.

Смята се, че ползите са много по-големи от проблемите, които може да причини завистта. Всъщност, на повечето работни места хората има доста добра представа колко печелят колегите им, без да е необходимо да проверяват специално.

Заплатите в много сектори се определят чрез колективни трудови договори и разликите в заплащането са относително малки. Разликата в заплащането на представителите на двата пола също е малка според международните стандарти. Световният икономически форум поставя Норвегия на пето място сред 144 страни от гледна точка на равнопоставеност в заплащането на мъжете и жените, които вършат сходна работа.

Поради това е възможно цифрите, които се появяват във Facebook, да не изненадват много хора. Но в определен момент Том Стаави и други като него започнали да оказват натиск на правителството да въведе мерки, които да накарат хората да помислят два пъти, преди да проверяват подробности за заплащането на приятел, съсед или колега.

Сега норвежците трябва да се логват, като използват националния си номер за идентичност, за да имат достъп до данните на фискалната служба, а в последните три години е невъзможно да се търси анонимно.

„От 2014 г. можете да видите кой е търсил информация за вас. Това доведе до спад с една десета на обема на търсенията. Смятам, че тази мярка елиминира воайорския манталитет“, казва Ханс Кристиян Холте, директор на Норвежката данъчна служба.

В Норвегия данъкоплатците са около три милиона при население от 5.2 милиона души. Данъчната служба е регистрирала 16.5 милиона търсения на година преди влизането в сила на ограниченията. Днес има над два милиона търсения на година.

Неотдавнашно допитване установи, че 92% от хората са търсели информация за приятели, роднини или познати. „Признавам, че преди търсех информация, но сега, ако го правя, това се вижда, така че не го правя“, казва жителката на Осло Нели Бьорге. „Бях любопитна за едни съседи и също за някои известни хора и кралското семейство. Добре е да знаем дали много богатите хора мамят, но това не винаги се узнава, защото има много начини доходите им да изглеждат по-малки“, допълва тя.

Списъците разкриват само нетните доходи, нетните активи и платените данъци. Човек, който има голямо портфолио от имоти, например, може да притежава много по-големи активи от цифрата, която се появява в списъка, защото стойността на облагаемия с данъци имот често е много по-ниска от реалната пазарна стойност.

Хеге Глад, преподавателка от Осло, си спомня, че когато била млада, възрастните се редели на опашка, за да преглеждат „огромни, дебели“ книги с данни за приходите и данъците, които се публикували веднъж в годината.

„Зная, че баща ми беше един от тях. Когато се връщаше у дома, беше в лошо настроение, защото богатият ни съсед бил представен като човек с ниски доходи, без активи и преди всичко плащаш малко данъци“, разказва тя. Макар че одобрява прозрачността в Норвегия, Глад смята също, че тя може да има и негативни последици. „Спомням си, че веднъж, когато отидох на училище, група момчета искаха да им кажа колко пари печели бащата на един от учениците в класа. „Видях, че няколко момчета, които бяха част от тази група, се бяха оттеглили и не говореха. Общата атмосфера не беше много добра",каз“а Глад.

Има и други истории за деца на семейства с ниски доходи, които били обвинявани от свои съученици, че са разглеждали финансовото състояние на родителите им. Но Ханс Кристиян Холте смята, че правителството е постигнало добър баланс.

Фактът, че вече не са разрешени анонимни търсения, обезкуражава престъпниците, които са искали да ги използват, за да откриват богати хора като възможни мишени. „Харесва ни хората да търсят информация, която може да ни помогне да разследване укриването на данъци и броят на следите, които стигат до нас, не е намалял“, допълва Холте.

„Възможно е воайорският фактор да е изчезнал до голяма степен, но все още има законови причини да се търси информация и положителти последици от тази откритост“, казва още той.