3-те фактора, от които ще зависи бъдещето на световната икономика
За първи път от финансовата криза през 2008 г., последиците от която са сравними с кризата от 1929 г., световната икономика сякаш излиза от кризата. Растежът й трябва да достигне 3.5% през 2017 г. и 3.6% през 2018 г.
Растежът на американската икономика остава солиден, стимулиран от иновациите на Gafam (Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft). Перспективите за растеж в Китай, който е втората икономика в света от 2012 г. насам, беше ревизирана към понижение до 6.7% тази година и 6.4% през 2018 г. заради по-солидното ниво на активност от предвиденото и реформите, свързани с предлагането.
Прогнозите за 2017 г. бяха ревизирани към повишение във всички страни от еврозоната, където растежът през първото тримесечие на тази година надхвърли очакванията.
Растежът на световната търговия и индустриалното производство се запазва доста над равнищата в последните години. Връщането към растеж доведе до намаляване на безработицата в САЩ и еврозоната до нови най-ниски нива в историята.
Високи структурни рискове
Но въпреки подобряването на икономиката, структурните рискове остават високи, отбелязва френският вестник Les Echos. Несигурността може да се задълбочи заради многобройните геополитически рискове заради трудностите да се предвиди развитието на икономическата политика на Доналд Тръмп, преговорите по брекзит, протекционистките наклонности в рамките на Световната търговска организация, несигурността около споразумението по иранската ядрена програма, руско-американското напрежение, севернокорейската криза и последиците от бъдещия конгрес на Китайската комунистическа партия през есента, на която президентът Си Цзинпин трябва да получи втори мандат.
Освен това МВФ отбелязва редовно колебливите опити на китайските власти да овладеят прекомерния растеж на кредитите, който може да доведе до рязко забавяне на растежа, а това може да се отрази на световната икономика чрез каналите за международна търговия, цените на суровините и спада на доверието.
Икономика в ръцете на „Тримата мускетари“
В тези рамки бъдещето на икономиката, и по-конкретно това на еврозоната, вече е в ръцете на т. нар. „Трима мускетари“ на световната икономика – Пекин, централните банки и свободния обмен. Поведението на тримата световни играчи в идните месеци ще определи способността за консолидиране на растежа и на стабилността на световната икономика.
Китай изглежда държи ключа на световната икономическа система. Въпреки нестабилността на китайския модел и най-вече нарастващата задлъжнялост, Пекин борави умело с лостовете на икономическата политика, като комбинира ловко (фалшива) реформа на държавните компании, затягане на условията за отпускане на кредити, преориентиране на модела за растеж към вътрешното потребление.
Засега Си Цзинпин избегна крах на китайската икономика, като дори успя да задържи растежа й около 7%. Сега му остава да консолидира властта си по време на конгреса на Комунистическата партия през есента, да обнови основните хора във властта и да замени премиера.
На второ място, централните банки, които се превънраха в новите „герои“ на световната икономика, след като избегнаха финансовия крах, благодарение на количествените облекчения, играят вече систематична роля за доверието на световната икономическа система.
Председателят на Фед Джанет Йелън, гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги и оттеглящият се гуверньор на Китайската централна банка Джоу Сяочуан, към които се присъединяват гуверньорите на английската, швейцарската, японската и канадската централни банки, имат много по-важна роля от министрите на икономиката.
На фона на възстановяването на растежа и следователно на инфлацията, централните банки трябва да успеят да излязат леко от политиката на валутни облекчения. Джанет Йелън започна повишаване на основните лихвени проценти, без на този етап това да се отрази на световната икономика.
Накрая свободният обмен е застрашен от протекционисткото говорене в САЩ. Но то намира нова опора с Европейската комисия, която е по-активна отвсякога в сключването на двустранни споразумения, и изненадващо с Пекин, който развива политиката си на „пътя на коприната“.
Ако европейско-азиатското партньорство се потвърди в средносрочен план, това ще позволи ускоряване на възстановяването на световната икономика чрез либерализиране на евразийския обмен.
На последно място, както пише Александър Дюма в „Тримата мускетари“: „Съдбата е куртизанка: благосклонна вчера, тя може да те предаде утре“. Това означава, че европейците и китайците трябва да работят повече заедно и да предприемат съвместни силни инициативи по валутни, ккиматични и търговски въпроси, за да подготвят бъдещето на световната икономика.