Представяли ли сте си някога, че се събуждате и решавате, че е време да напуснете настоящата си работа? Какво ще се случи, ако приемете тази мисъл за напълно логична и последвате реализирането й?

Именно това прави преди време Кат Богард, автор на свободна практика. Един ден тя влиза при шефа си и му връчва предизвестието за напускане. Въпреки треперенето на коленете и учестеното дишане, решението е взето и връщане назад няма.

Шефът й е изненадан, пита я дали си е намерила нова работа, а отговорът на Кат е: Искам да бъда писател на свободна практика. Да се занимавам на пълен работен ден с това.

Младата жена споделя четири неща, които е научила, дръзвайки да направи това, което ние ви питаме.

1. Не ви трябва одобрението на другите

Когато кажете на някого, че напускате работа, за да осъществите някакви свои планове, ви се иска той да ви отвърне с оптимизъм. Например „Ти си толкова смел!“, „Браво на теб“, „Давай напред!“.

В реалността не се получава така. Вместо това идват въпроси от рода на „Чакай малко, какво ще правиш?....“

Накрая осъзнаваш, че не ти пука за мнението на другите. Това е нещо, което вълнува само теб. Важно е единствено как се чувстваш ти.

2. Да те е страх е вълнуващо

Има причина, поради която някои хора гледат филми на ужасите. В някаква степен страхът ни кара да бягаме и да плачем, но от друга е източник на вълнение.

След като Кат напуска работа, първите дни са изключително трудни. Усеща се претоварена. Всеки ден е битка да се движи в правилната посока. В същото време се чувства окрилена.

Не знаех какво следва, това ме правеше изненадващо оптимистична и мотивирана, казва Богард.

3. Не знаеш, докато не опиташ

Може да звучи клиширано, но е истина. Нямате идея на какво сте способни, докато не се накарате да пробвате.

За да бъда честна, ще кажа, че не мразех силно пълния работен ден. Просто не изпитвах удовлетворение. Голяма част от задачите ми бяха административни. Справях се перфектно с работата си. Не се чувствах обаче удовлетворена от нея, казва Кат.

4. Кариерата не ви определя

Всички имаме тенденцията да използваме кариерата си като начин да се определяме. Важно е да запомните, че вашата работа не сте вие – тя само дава информация за това какво правите.

Разбира се, че работата дава своя принос за живота ви, но тя не ви дефинира напълно.

Когато напуснах работа, разбрах колко трудно е да обясниш на хората какво работиш, каква е целта ти и кой си, след като си избрал този път, спомня си Богард.

Истината е, че повечето хора не се вълнуват от това дали разхождаш куче или си Далай Лама.