Договорите по телефона и извън търговски обект са невалидни без положени подписи на двете страни. От разстояние единствено могат да бъдат договорени условията по тях. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов за БНР.

„Допреди няколко години имаше възможност да се сключват договори по телефона. Но много потребители бяха ужилени, включително и със спекулативни твърдения от страна на търговци, че са дали съгласие за сключване на договора.

Затова законодателят въведе забрана да се сключват договори само по телефона. По телефон, чрез имейл и посредством всички останали съвременни комуникационни способи могат да се договарят условия. Но, за да се стигне до договор, който поражда права и задължения за страните по него, трябва да има положен подпис”, разясни Маргаритов.

Практиката сега е такава, че след като по телефона са договорени условията, търговецът изпраща по куриер екземплярите на договорите, които трябва да бъдат подписани. Важно е преди полагането на подписа потребителят внимателно да се запознае с условията, дори куриерът да настоява това да се случи по-бързо.

Друго право на потребителя е да размисли и ако прецени, в 14-дневен срок да разтрогне подписан по този начин договор.

Маргаритов не скри, че има случаи, в които клиентите прибързват и подписват, без да са прочели или без да са разбрали договора и общите му условия. Той посочи, че с оглед оптимална защита интересите на потребителите със законодателни промени проблемът с дребния шрифт вече е преодолян и има задължение той да бъде един и същ.

Другият момент е, че има сложни клаузи, чието разбиране изисква или повече време, или някакви специални знания, обърна внимание председателят. И даде пример с договорите за бързи кредити, където се съдържат клаузи за допълнителни плащания при неизпълнение на задълженията.

Комисията преглежда общите условия на такъв тип институции, за да изчисти от тях неравноправните клаузи. През миналата и през 2015г. са анализирани типовите договори с общи условия на 45-50 фирми за бързи кредити, при всички са открити нарушения, но повечето вече са ги отстранили и само срещу 2-3 са заведени колективни искове в съда, съобщи Маргаритов.

„Когато потребителите имат съмнения, винаги могат да се обърнат към кредитни консултанти, които да им разяснят последствията от подписване на договор и при неизпълнение своевременно на някое от задълженията по него.

С новия Закон за ипотечните кредити на физически лица фигурата на кредитния консултант е изрично въведена и тези хора работят под надзора на Българската народна банка”, допълни председателят.