Класически научнофантастичен филм се завърна в кинозалите. 35 години след премиерата на „Блейд Рънър“ (1982 г.) на Ридли Скот идва „Блейд Рънър 2049“ - втората част от историята.

Основан на книгата „Сънуват ли андроидите електрически овце?“ на Филип К. Дик, „Блейд Рънър“ е история за търсенето на четирима репликанти (опасни копия на човешки същества) в американския град Лос Анджелис.

Първата част се развива през 2019 г., а следващата, режисирана от канадеца Денис Вилньов – през 2049 г. Във втората част Райън Гослинг влиза в ролята на Кей, който открива тъмна тайна. Тя го кара да търси известния Рик Декард, в ролята Хорисън Форд.

Героят на Форд е една от най-обсъжданите неизвестни във футуристичното кино. Дали Декард е истински човек или репликант (робот с човешки вид)?

Отговорът е мистерия през всички тези години и почитателите на филма очакват, че той ще стане известен в продължението. Но „Блейд Рънър“ не е източник само на загадки. Филмът е пълен и с предсказания за бъдещето.

ВВС публикува някои от тях.

1. Езици, които конкурират английския

В „Блейд Рънър“, освен английски, някои от жителите на Лос Анджелис през 2019 г. говорят диалект, който е смесица ог европейски и източноазиатски езици. Няма съмнение, че в последните 30 години в калифорнийския град има лингвистична промяна.

През 2015 г. в града живееха поне 1 560 000 испаноговорещи, наред с хората, говорещи интоевропейски, азиатски и други езици, сочат данните на Бюрото за преброяване на населението на САЩ.

2. Коли, които се извисяват във въздуха

Освен че лети, издига се във въздуха и каца вертикално, колата, използвана от Рик Декард (Форд), може да се движи и по земята.

И в действителност през април 2012 г. TekGoblin информира, че компанията Terrafugia в САЩ е създала първия прототип на летяща кола, която отговаря на нормите на Федералната администрация по авиация и на Администрацията по национална сигурност на трафика.

Но заради цената от около 280 000 долара изглежда, че пътуванията по въздух с кола няма да бъдат част от ежедневието на повечето хора.

През 2015 г. ВВС информира, че изглежда инженерите на Toyota не разработват летяща кола, а автомобил, който може да се движи, без да докосна пътя. Volkswagen предложи да създаде двуместна кола, която може да се издига по магнетичен начин.

Целта и на двете компании е да намалят триенето и да спестят енергия, така че автомобилът да е по-ефективен.

3. Напредък в изкуствения интелект

Репликантите от филма на Ридли Скот изглеждат синтетични човешки същества, а не реални роботи. Ключов момент във филма е, че репликантите нямат праг на нормални емоции, които могат да бъдат засечени чрез Voight-Kampff - тест за измерване на емпатичните реакции.

Този тест прилича много на тези, които се използват днес за измерване на напредъка в изкуствения интелект. Все още не са създадени машини, които могат да комбинират поведението, езика и механиката на човешките движения.

Но изкуственият интелект присъства в банките, медицината и в популярни приложения за мобилни телефони. Facebook използва широко изкуствения интелект чрез алгоритми, които й позволяват да създава персонализирани реклами, да управлява новинарския поток и да идентифицира снимки.

Освен това изкуственият интелект е в центъра на услуги, като Siri на Apple, Home на Google и Alexa на Amazon, които функционират чрез разпознаване на гласа на потребителите си.

4. Приватизация на изследването на Космоса

„Блейд Рънър“ представя свят, в който повечето хора са избрали да живеят в колонии извън нашата планета, които са по-приятни и са управлявани от частни компании.

Група частни компании, като Space X на Илон Мъск, Blue Origin на Джеф Безос и Virgin Group на Ричард Брансън, започнаха да поемат контрола върху изследването на Космоса. Те предлагат по-евтин достъп до Космоса с иновации, като ракети за повторна употреба и хоризонтални системи за изстрелване.

През 2016 г. глобалната космическа икономика достигна стойност от 329 млрд. долара. Три четвърти от сумата идват от частния сектор, а не от правителствата.

Но частният сектор все още далеч не е способен да колонизира други планети и не е открил начин да извлича печалба от изследването на Космоса отвъд 25 000 км височина.

Така че е съмнително хората да успеят да емигрират в други светове през 2019 г.

5. Етиката на роботите

“Блейд Рънър“ поставя етични въпроси за последиците от създаването на интелигентни форми на живот, които са сходни с хората.

Сложното във филма е, че репликанитте не са роботи. Те са създадени от органични материали и кръв, подобно на хората. Но им липсва емпатия и са създадени по изкуствен начин.

„Въпросът, който поставя „Блейд Рънър“, е дали трябва да предоставим статут на хора на машините“, казва доктор Ан Фоерст, доцент по компютърни науки в университета в Нюйоркския университет.

Предсказания за бъдещето от минали векове: кои от тях се сбъднахаВ следващите редове ще ви представим няколко пророчества за 2000 година, написани един век по-рано

„Блейд Рънър“ отива отвъд въпроса за изкуствен интелект, използвайки метафората за технологията, за да изследва защо обществото решава, че някои групи хора са приемливи, а други – не.

Адаптирането на интелигентните роботи към моралните норми е латентна област на дебати и изследвания, казва Алън.