Емисиите с въглероден диоксид (CO2) допринасят за глобалното затопляне, така че могат ли технологиите, изчистващи част от газа в атмосферата, да помогнат за забавянето на процеса?

Когато си легнете тази вечер, излягайки се на матрака с мемори пяна и пухкавите възглавници, помислете за това: може би помагате за ограничаването на климатичните промени.

Причината е, че въглеродният диоксид вече може да бъде улавян във въздуха и съхраняван в редица ежедневни предмети в дома ви и на улицата.

Той може да бъде използван за производството на пластмаса за един куп неща: изолацията на хладилника или фризера ви, боята за колата ви, подметките за обувките ви и подвързията на новата книга, която все още не сте прочели.

Дори бетонът на улицата ви може да съдържа уловен въглероден диоксид. Британската компания Econic Technologies е изобретила начин за стимулиране на въглеродния диоксид да реагира с петрохимични суровини, използвани за производството на редица видове пластмаса.

В тази катализирана форма въглеродният диоксид може да достигне до 50% от съставките, необходими за производството на пластмаса. А рециклирането по този начин на въглеродния диоксид намалява количеството нови въглеродни емисии, които обикновено се получават от този процес.

“Нашата цел е до 2026 г. технологията да бъде използвана за производството на поне 30% от полиолите (химичните съединения, участващи в състава на пластмасата) в света и това би намалило въглеродните емисии с 3.5 милиона тона на година. Това е равносилно на извеждането от пътищата на над два милиона коли“, обяснява Роуена Селънс, генерален директор на Econic Technologies.

В момента компанията работи с партньори в индустрията за въвеждането на технологията на пазара. Канадската компания CarbonCure Technologies рециклира въглероден диоксид и го включва в производството на бетон.

CarbonCure използва въглеродния диоксид, произвеждан от индустрията, като производителите на изкуствени торове, и инжектира контролирани дози от втечнения газ директно в бетонобъркачката.

Получената реакция създава частици калциев карбонат, които се свързват за постоянно помежду си в бетона и го правят до 20% по-здрав. Днес технологията на CarbonCure е инсталирана в над 60 бетонни завода в Канада и САЩ и участва в стотици проекти в строителството.

Друга компания - Carbon Engineering, улавя въглеродния диоксид и го превръща в дизел и самолетно гориво. В същото време Carbon Clean Solutions, която работи в индийския пристанищен град Тутикорин, улавя въглероден диоксид от захранвана с въглища топлоцентрала и го превръща в натриев карбонат - съставка в изкуствените торове, синтетичните перилни препарати и боите.

Усилията за улавяне на въглерода по този начин водят ли до реална промяна?

Просто казано, нивата на „парникови газове“ - основните са въглероден диоксид, метан и азотен оксид, растат бързо, защото горим фосилни горива – въглища, петрол и газ, за да произвеждаме електричество и да задвижваме транспорта си, наред с други човешки дейности.

На климатичната конференция в Париж през 2015 г. 195 страни се съгласиха да положат усилия да задържат глобалните температури в рамките на 2 градуса по Целзий повече спрямо прединдустриалните времена, като ограничат емисиите.

Но за постигането на тази цел до 2030 г. светът трябва да намали емисиите – въглеродният диоксид съставлява около 70% от тях, с 12 до 14 гигатона на година, казва Джон Кристенсен, директор на партньорската организация между Екологичната програма на ООН и Техническия университет в Дания.

Един гигатон е един милиард тона.

Econic се надява, че до 2026 г. технологията й ще помогне за намаляването на въглеродните емисии с 3.5 милиона тона на година. А CarbonCure показа, че технологията й може да помогне на типичен среден производител на бетон да намали въглеродните си емисии с 900 тона на година.

В глобален план бетонната индустрия може да намали въглеродните емисии с над 700 милиона тона на година, смята компанията.

Еколозите се страхуват също така, че подобни технологии, улавящи въглерода, просто отлагат фундаменталната промяна, от която обществото се нуждае, за да създаде нисковъглеродна икономика.

„Изследванията на нови технологии и подходи, които могат да помогнат за намаляването на въглеродните емисии, са много важни, но това не бива да се превръща в извинение за отлагане на действията за фундаментално решение на проблема – нашата зависимост от фосилните горива“, казва Дъг Пар, главен учен в британския клон на Greenpeace.

Освен това Кристенсен отбелязва, че технологиите за улавяне на въглерода са много скъпи, защото са много ограничени. „Напредъкът е положителен, но е далеч от необходимото“, категоричен е той.

Друг проблем е какво да се прави с рециклирания въглерод. Някои предлагат той да бъде заровен в земята или дълбоко в океана, но последиците от това не са напълно разбираеми.

Така че е по-добре да намалим произвежданите от нас емисии на първо място чрез увеличаване на употребата на възобновяема енергия като ветрена, хидро и слънчева енергия, смятат еколозите.

Това може да намали емисиите с до 50% от необходимото количество.

„Използвайте всички налични технологии за намаляване на емисиите. След това може да дойде улавянето на въглерода. То може да изиграе важна роля“, казва Кристенсен.