Казвал се Мужик (което означава „селянин“ на руски), бил френски булдог и вероятно един от големите довереници на Ив Сен Лоран, най-влиятелния дизайнер на XX век.

Това се случило в най-бурното десетилетие от живота на дизайнера – 80-те години на миналия век. Достатъчно е да хвърлите поглед върху личния живот на моделиера в онези години, за да видите присъствието на бялото куче на черни петна, къси лапи и издължена глава.

То спи върху бюрото му, разхожда се и разглежда с любопитство моделите и платовете или просто гледа дръзко към фотоапарата с много по-голяма решителност от собственика си, известен с неизкоренимата си стеснителност.

„Различни сме, всеки по свой начин, но важното е, че имаме един и същи вкус“, каза Сен Лоран през 2008 г. И допълни: „Например, Мужик харесва някои материали. Не се шегувам – звукът от разгъваща се коприна го влудява“.

Днес домашните любимци на звездите в модата споделят славата, снимките в Instagram и хаштаговете със собствениците си. Невил, бултериерът на Марк Джейкъбс, има 208 000 последователи в Instagram, котката на Карл Лагерферд - Шупет, печели милиони долари от появата си в рекламни кампании и дори има собствена линия козметични продукти на свое име.

Но Мужик успя да изпревари времето си – името му се споменава в статии, публикувани през 80-те години на миналия век в издания, като New York Magazine, а през 1986 г. е увековечен от Анди Уорхол в картина, която, според Сен Лоран, била единствената творба, подписана от гения на поп арта преди смъртта му.

Една от версиите на картината беше продадена за 158 500 долара (134 300 евро) на търг, организиран от Christie’s през 2012 г.

Публикация, споделена от Musée Yves Saint Laurent Paris (@museeyslparis) на

Мужик обаче има неочакван и внезапен край. Според официалната и най-разпространена версия, той не оцелял след ухапване от скорпион в градината на Мажорел, пищното имение на Ив Сен Лоран и на неговия партньор и съдружник в бизнеса Пиер Берже в Маракеш.

Има и друго версия. В предизвикалия полемика биографичен филма „Сен Лоран“ на Бертран Бонело от 2015 г. смъртта на кучето е представена по много по-насилствен начин. Дизайнерът, в ролята Гаспар Улиел, е в безсъзнание след нощ на злоупотреба с наркотици и ексцесии с приятеля си за купони и понякога любовник Жак де Башер (в ролята Луи Гарел).

Мужик поглъща случайно голямо количество от наркотиците на дизайнера. Когато Сен Лоран се събужда, кучето агонизира след свръхдозата.

Сцената, която беше една от най-неудобните във филма, разгневи много Пиер Берже, който след смъртта на Сен Лоран през 2008 г. отговаряше за управлението на наследството му. Не е ясно дали това не е просто художествена измислица на Бонело, защото никъде другаде смъртта на Мужик не е описана по този начин.

Ясно е обаче, че смъртта на верния булдог е тежък удар за Сен Лоран в един от най-тъмните и объркани периоди от живота му с множество пристрастявания и депресивни епизоди, описани от Бонело във филма.

Сен Лоран бил човек на ритуалите. Винаги работел в бял халат, рядко се разделял с отличителните си очила, вдъхновявал се, слушайки Мария Калас, а в края на живота си лекувал стреса с игри с булдога си. „Когато съм парализиран от вътрешни терзания, гледам Мужик. И след работния ден това ме забавлява, чувствам се добре“, споделя моделиерът.

В години, когато модната му компания постига огромен търговски растеж, психическото равновесие на Сен Лоран е непредвидимо. А смъртта на Мужик е истинска трагедия за дизайнера. Във филма Бонело разказва как след смъртта на кучето в края на 80-те години на миналия век Пиер Берже отделя значителна част от времето и усилията си, за да му намери идентичен заместник, който да утеши Сен Лоран.

Това потвърждава и един от биографите на дизайнера Алисия Дрейк: „Всеки път, когато някой от френските му булдози умираше, Ив Сен Лоран изпадаше в траур, купуваше друг и отново го наричаше Мужик“, разказва тя. Пиер Берже се заемал лично със селектирането на булдози, които да приличат максимално на първия Мужик в сагата.

Така че от 90-те години на миналия век насам, когато споменяванията на това име се увеличават в текстове и свидетелски разкази, е трудно да се различи за кой точно Мужик става дума.

Всички кучета на Сен Лоран имали разрешение да играят в шивашкото му ателие и с течение на годините се превърнали в обичайно присъствие в разказите на медиите за интровертния и недостъпен дизайнер.

Но има много материали за Мужик IV, който станал свидетел на последните мигове от живота на собственика си и присъствал в много събития след това. Кучето присъствало например на търга от 2009 г., на който Пиер Берже продава колекцията от произведения на изкуството и антики, събирани от него и от Сен Лоран в продължение на десетилетия.

Кучето присъствало и на откриването на плочата, която кметството в Париж постави на сградата на улица „Бабилон“, където дизайнерът имаше апартамент и лична библиотека. В същия този апарамент, може би без да го съзнават, няколко симпатични булдога станаха неизменна част от живота на една от най-непредвидимите личности в историята на модата.