Колко бихте платили за буре с рядко шотландско уиски?

За някои хора небето изглежда е лимитът, когато става дума за златистата течност. По-рано този месец анонимен купувач от Хонконг плати на търг рекордните 285 000 паунда (близо 324 000 евро) за буре с 30-годишно малцово уиски Macallan.

Други са плащали дори повече за буре с твърдата течност – производител на шотландско уиски съобщава, че цената му е надхвърлила 500 000 паунда (близо 568 000 евро). Според някои експерти има и бурета с уиски на стойност 1 милион паунда, които очакват да бъдат открити.

Защо хората са готови да платят такива големи суми за напитката?

Отговорът не е еднозначен. За някои бурето с уиски е просто инвестиция. За други, като познавачи и колекционери, акцентът е върху преживяването – да опитат от спиртна напитка, отлежавала в дъбови бъчви десетилетия наред.

Но рядкото уиски винаги се цени високо. Това може да звучи странно, когато три милиарда литра уиски чакат узряването си. Това е достатъчно за напълването на 12 000 басейна с олимпийски размери.

Но в действителност голяма част от това количество е сравнително нова – като имаме предвид, че са необходими три години за узряване, преди уискито законно да приеме името скоч. Производителите на висококачествено уиски, което е наистина рядко, казват, че няма липса на интерес от потенциални купувачи.

Анализаторската компания Rare Whisky 101 (RW101) отбеляза повишено търсене на „качествени бурета“ от познавачи, колекционери и инвеститори.

Компанията, която е съоснована през 2014 г. от Анди Симпсън и Дейвид Робъртсън, съобщава, че сделките й в миналото с марки, като Ardbeg, Laphroaig, Macallan и Springbank, са постигнали средна цена на бурето от над 130 000 паунда (147 000 евро).

Симпсън казва, че купувачите са привлечени от „рядкостта и уникалността“. „Голямото мнозинство от дестилериите няма да се разделят с узрялото си уиски, тъй като то е твърде важно за тях, за да поддържат името на марката си. Трябва да се има предвид и уникалният фактор притежание на бурето – няма две еднакви бурета, така че те са наистина уникални“, отбелязва Симпсън.

Той изтъква, че макар по-старите бурета да носят по-голяма печалба, те също така носят и по-големи рискове. „При по-старите бурета има риск процентът на алкохола за спадне под 40% - законният минимум спиртна напитка да бъде наречена скоч. Ако това се случи, бурето вече струва много по-малко от първоначалната си цена“, отбелязва Симпсън.

Освен това течността в буретата се изпарява, така че колкото по-дълго време стои, толкова по-малко бутилки ще бъдат получени при бутулиране. „Първото правило при покупката на скоч като инвестиция е да сте сигурни, че напитката има изключително качество“, казва Симпсън.

Макар че буретата с рядко уиски са високо ценени от колекционерите, познавачите и инвеститорите, пазарът за хора с по-плитки джобове също процъфтява. Уиски специалист стъпва на пазара, като привлича инвеститори, които не усещат нужда да докосват, помирисват и дори да вкусват продукта.

Whisky Invest Direct пусна онлайн платформа за търговия за скоч преди две години. Компанията, която се определя като „борса за уиски“, позволява на частни инвеститори да купуват и продават скоч уиски в началния процес на узряване.

Сега компанията има 4500 уиски акаунта с инвестирани над 12 милиона паунда (13.6 млн. евро) в 3.5 милиона литра уиски.

„Покупката на узряло уиски на нашата платформа позволи на инвеститорите да получат нетна възвръщаемост от над 7% на година след пускането й преди две години. Две от ключовите предимства, които предлагаме на инвеститорите, са достъп до осезаем актив и много ликвиден пазар – търговия 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата“, казва генералният директор на компанията Рупърт Патрик, който е и бивш директор на уиски гиганта Diageo.

Макар че големите уиски компании държат лъвския пай от около 20 милиона бурета, които се съхраняват в цяла Шотландия, по-малки крафт дестилерии поглеждат към пазарна ниша. Сред тях е базираната в Пърт Strathearn Distillery, която се гордее, че е „може би най-малката дестилерия в Шотландия“ с капацитет от едва 10 000 литра.

Нейният основател и собственик Тони Ройман-Кларк смята, че малкото е хубаво, когато става дума за вкусовете на клиентите.

Нещо уникално

„Установихме, че хората искат силно потекло, нещо уникално и няма по-добър начин да го направят, освен като купят собствено буре с уиски от крафт дестилерия. Ако купите голяма бъчва, ще си осигурите 300 бутилки и те ще са еднакви. Но тъй като ние сме малка дестилерия, обикновено предлагаме бурета с едва 40-50 литра уиски в тях“, казва Ройман-Кларк.

Компанията е привлякла клиенти от Германия, Швеция и Близкия изток.

„Хората купуват буретата ни по различни причини. Например, за децата си, с инвестиционна цел и дори за сватба. Наскоро тук бяха петролни работници, които напълниха бурето си със спиртната напитка, след като приключиха с първата партида“, обяснява Ройман-Кларк.

„Те знаят, че са добре дошли по всяко време, за да опитат напитката, за да имат добра представа каква ще е тя, когато е готова за бутилиране“, допълва той.