Европа вече не е боледуващата част от световната икономика.

Състоящата се от 19 държави еврозона вече се радва на най-големия си икономически ръст от десетилетие, а икономисти от Credit Suisse Group AG и Oxford Economics обявяват, че еврозоната се е насочила към златен период на ръст в условията на ниска инфлация.

Това е забележителен обрат за региона, който след световната финансова криза премина през собствена дългова криза, рекордна безработица и достигна почти до дефлация, които заплашиха оцеляването на валутния съюз.

Голяма част от изгубеното все още предстои да бъде възстановено, а производителността остава ниска, но възходът поне дава надежда, че някои белези ще започнат да заздравяват, пише Bloomberg.

“Това е икономическият растеж на еврозоната в най-добрата му форма,” казва Нейтън Шийтс, бивш международен икономист във Федералния резерв и в Министерството на финансите на САЩ.

Все още остава много място за подобрение, казва Анхел Талавера, икономист в Oxford Economics в Лондон. Европейската комисия завиши прогнозата си за ръста на икономиката за 2017 г. до 2.2%. За сравнение, през май от комисията прогнозираха 1.7% ръст на икономиката.

Икономистите, участвали в проучване на Bloomberg, пък са завишили прогнозата си за ръста на икономиката осем пъти тази година. Според прогнозите очакваните утре данни ще покажат, че икономиката на региона е набрала още инерция през третото тримесечие, нараствайки с 0.6%.

“След като изминаха повече от четири години от началото на ръста, повечето индикатори показват, че икономиката на еврозоната все още е някъде около средата на цикъла,” казва Талавера. "Ако няма някакво неочаквано сътресение, би трябвало да отчетем още няколко години на икономически растеж.”

Членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кюр дори заяви през миналата седмица, че икономиката е в най-добрата си форма от създаването на еврото през 1999 г., въпреки че призова правителствата да прилагат повече реформи, за да подкрепят валутата.

Този положителен цикъл е подкрепен основно от Европейската централна банка (ЕЦБ), която отблъсна дълговата криза и приложи супер облекчена парична политика. Корпоративните печалби надхвърлят прогнозите, а потребителското доверие е на най-високото си ниво от 2001 г.

Светлите перспективи пред еврозоната са в рязък контраст с тези пред Великобритания, където несигурността около напускането на ЕС ограничава инвестициите и обезценява паунда. Спредът между лихвите по 10-годишните и 2-годишните държавни британски облигации се сви до около 80 базисни пункта тази година.

За сравнение, спредът нарасна до над 110 базисни пункта в Германия, което е индикатор за по-голямо ниво на доверие в най-голямата европейска икономика.

Въпреки това отворилите се напоследък рани в еврозоната са дълбоки. Ръстът на производителността е далече от нивата в началото на хилядолетието, една четвърт от младите хора са без работа, а нивото на безработицата в периферията на еврозоната надхвърля 10%.

Дори и при настоящите темпове, икономическият растеж вероятно ще продължи да изостава след този в САЩ. Инфлацията от 1.4% през септември остава под таргета на ЕЦБ, който е малко под 2%.

Подкрепата за еврото, макар и нарастваща, все още не е достигнала пика си от 2007 г., а скептично настроените към еврозоната партии набраха сила. Германската партия Алтернатива за Германия, която е против еврото, вече е третата най-голяма сила в долната камара на парламента след изборите през септември.

Популисткото евроскептично движение "Пет звезди" в Италия също набира сила преди парламентарните избори в страната през следващата година.

Други политически сътресения, като опитите на Каталония да се откъсне от Испания, имат потенциала да създадат допълнителни проблеми. Международните геополитически рискове са основен източник на риск, както отбеляза президентът на ЕЦБ Марио Драги.

За да защити икономиката, ЕЦБ обяви през октомври, че ще продължи да изкупува държавни и корпоративни облигации през по-голямата част от следващата година и след това няма да вдига лихвите в продължителен период от време, с което гарантира експанзивна парична политика.

На фона на малкото признаци за повшиение на инфлацията, от Nordea Bank обявиха, че не очакват вдигания на лихвите до декември 2019 г., след като мандатът на Драги вече ще е изтекъл.

Използването на производствения капацитет е близо до цикличните върхове в исторически план, което е добре за инвестициите и работните места. Нарастващата заетост, от своя страна, би трябвало да подсили частното потребление, докато износът се очаква да се облагодетелства от силната световна търговия.

Дори фискалната политика може да допринесе за икономическия растеж. Германия обмисля данъчни облекчения за четвъртия мандат на канцлера Ангела Меркел.

“Има добра причина да се смята, че икономическият растеж в еврозоната може да се засили допълнително през 2018 г.,”’ твърдят икономисти от Credit Suisse, които през миналата седмица завишиха прогнозата си до 2.5% ръст за следващата година. “А рисковете намаляват.”