Традиционните финансови институции трябва да се вгледат в собствените си организации и да работят за по-гъвкава инфраструктура, която да им позволява да предоставят иновативни продукти и нови решения сравнително бързо на пазара, каза в интервю за Profit.bg Стефан Гьошев, глобален директор „Продажби“ в Софтуер Груп.

Ето какво още заяви той:

Г-н Гьошев, разкажете ни повече за Софтуер Груп и решенията, които предлагате?

Софтуер Груп е глобална технологична компания, която се занимава с разработването и предлагането на софтуерни решения за организации, предоставящи финансови услуги. Основната ни цел е да ускорим достъпа до финансови услуги на хората, които традиционно нямат такъв чрез предоставянето на високотехнологични и иновативни решения.

Компанията е създадена в София през 2009 г., имаме девет основни офиса на глобално ниво, в които в момента работят над 350 души.Реализирали сме успешно повече от 450 проекта в над 65 държави.

Тези проекти основно са свързани с дигитализацията на процесите в съответните финансови институции, предлагане на иновативни канали за доставяне на финансови услуги и подпомагане на тези институции да достигнат до възможно най-голям брой клиенти.

Сред по-интересните ни клиенти са Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, International Finance Corporation (IFC), Asian Development Bank, седем от десетте най-големи микрофинансиращи мрежи в света и др.

За Европа основните ни цели са свързани с предоставяне на софтуерни решения и подобряване на оперативната ефективност в банковия сектор и телекомите.

Банковият сектор е един от основните ви целеви сегменти. Как предвиждате, че ще се променя той и ще изчезнат ли физическите клонове на банките?

Според мен банковите услуги на бъдещето са свързани с начина, по който мобилните устройства навлизат в ежедневието ни. Вече доста индустрии предлагат услугите си по изключително лесен и удобен начин през мобилни устройства.

По тази причина очакванията на потребителите са банкирането да се случва по същия удобен начин. Банките имат нелеката задача да посрещнат тези очаквания на крайните потребители, така че основно трябва да се концентрират върху това да предоставят услугите по възможно най-лесен начин, те да бъдат достъпни по всяко време на всички устройства и да са релевантни за таргет клиентите.

Що се отнася до клоновете, има много интересна статистика на Световната банка, според която в световен мащаб на всеки 100 000 души се падат средно 12.7 клона, които ги обслужват. За сравнение, в България тази цифра е 60, което е около пет пъти повече от средното световно равнище.

Предполагам, че значението на клоновете и определянето им като място, където хората банкират, може би ще се измести за сметка на комуникация през мобилно устройство и банките ще наблегнат повече в тази насока, но не вярвам клоновете да изчезнат.

Как ще се променят банковият и финансовият сектор въз основа на новите технологии?

Банковият сектор разчита основно на оптимизиране на оперативната ефективност, за да може да предлага атрактивни продукти и съответните институции да са по-конкурентни на пазара.

За да се получи тази оперативна ефективност, организациите трябва да дигитализират процесите си, които отнемат много време в момента.

На пазара има доста нефинансови институции, които навлизат и постепенно се опитват да завземат пазарен дял. Това са Google, Apple, Facebook, които вече предлагат peer to peer транзакции през своите платформи.

Би трябвало да има доста интересно съревнование на това ниво. Изцяло дигиталните банки, които също постепенно навлизат, ще упражнят голям натиск върху традиционните играчи да променят по някакъв начин своите услуги.

Ние от Софтуер Груп се надяваме да допринесем, специално за българския пазар, с нашия опит в оптимизирането и дигитализацията на процесите, както и в предоставянето на иновативни услуги в подкрепа на стремежа на българските финансови институции да се дигитализират.

От следващата година ще влезе в сила ревизираната директива за платежни услуги, т. нар. PSD 2. Как ще повлияе тя на банковия сектор и най-вече на крайния потребител?

Основната й цел е да бъде в услуга на крайния потребител – да намали като цяло неговите разходи във финансовия сектор. Традиционните финансови институции би трябвало да се вгледат в собствените си организации и да работят за по-гъвкава инфраструктура, която да им позволява да предоставят иновативни продукти и нови решения сравнително бързо на пазара.

Това е необходимо, понеже вече има голям брой нефинансови институции, които са се насочили в тази посока, и такъв тип отворено банкиране предоставя доста сериозно поле за конкуренция за доставката на съответните финансови услуги.

Финансовите институции имат няколко опции – едната е да се опитат вътрешно да решат проблемите, втората е по-скоро да разчитат на партньор, който има опит в сферата и може да им помогне бързо да се справят с изискванията на директивата и с очакванията какво ще се случи след това, и третата е да инвестират във финтех компания, която да стане част от банката.

Какви са технологичните тенденции на глобалния пазар в момента?

Тенденциите са услугите и всякакъв вид продукти да се предлагат по възможно най-лесен начин и с натискане на един-два бутона през мобилно устройство крайният потребител да има достъп до тях. Неслучайно доста от инвестициите са насочени в тази сфера.

Различни статистики показват, че близо 91% от населението в световен мащаб има достъп до мобилно устройство или интернет. 2.5% от всички плащания на глобално ниво се случват през мобилен телефон. Това е процент, който ще расте значително в бъдеще.

Чат-ботовете са друга интересна технология, която все повече навлиза в днешно време, основно през социалните канали. Чрез нея хората могат да ползват услуги или да правят p2p плащания в приложенията, които са свикнали да ползват ежедневно със семейството и приятелите си, като WhatsAppр, Viber, Facebook Messenger. Това е съвсем естествена прогресия на такъв тип услуги.

Биометричното разпознаване на крайните потребители, според нас, също е доста интересна тенденция. То е добре разпространено в други пазари, но не чак толкова застъпено в Европа.

Смятаме, че в близко бъдеще има голям потенциал европейския пазар да замени някои от по-традиционните начини за идентифициране на клиенти, като PIN кодовете и еднократните пароли с биометрично разпознаване.