Скандалите, свързани със сексуален тормоз в САЩ, стигнаха до континентална Европа в голяма степен под формата на глух отзвук.

Един европейски лидер обаче изглежда се е заел сериозно с това да последва публичното недоволство с мерки, които имат за цел да направят неговата страна по-сигурна за жените – президентът на Франция Еманюел Макрон.

Във Франция има доста по-свободни социални норми, в сравнение със САЩ, когато става въпрос за флиртуване и любовни афери. Хаштагът #BalanceTonPorc (ИздайСвоятаСвиня) - френската версия на американския #MeToo, помогна за увеличаване на броя на оплакванията от сексуален тормоз, подадени от жени, но не доведе до последствия за нито един популярен мъж, пише Леонид Бершидски в Bloomberg.

Промяната, която френският президент Еманюел Макрон обаче иска да въведе първо, е да криминализира уличния тормоз и тя отива по-далече дори от правилата, които съществуват в САЩ.

В различните щати има наказания за неща, като това да следиш човек на улицата или да му подвикваш нееднократно, след като вече си бил игнориран или ти е било казано да спреш.

Предложението, което Макрон подкрепя, бе представено преди скандалите в САЩ, от френския министър за равенството между половете Марлен Шапа и има за цел да окачестви сексистките закачки и подсвирквания като престъпление, независимо от обстоятелствата.

Проучване на университета Корнел и организацията Hollaback! сочи, че близо две трети от жените във Франция са били обект на уличен тормоз до 14-годишна възраст.

През 2014 г. съседна Белгия въведе закон срещу сексуалния тормоз на улицата. Законът е строг. Човек може да отиде в затвора за до една година и да плати глоба до 1 000 евро.

Законът засега претърпява провал. През 2015 г. в Брюксел е имало само три оплаквания в полицията. В същото време статистиката за сексуалния тормоз на улицата не се е подобрила.

Проучване, направено по-рано през годината, показа, че 98% от жените в Белгия са били обект на сексуален тормоз на улицата.

Във Франция усилията на Шапа вероятно ще са също толкова неефективни. От една страна, месеците консултации с правни експерти не доведоха до приложимо описание на престъплението, а то е малко вероятно да е толкова обширно, както в Белгия. Критиците на криминализирането на уличния тормоз посочват, че самата регулация може да се превърне в инструмент за тормоз.

От друга страна, за предложението на Шапа е необходимо полицай да стане свидетел на тормоза преди виновникът да бъде наказан. Франция няма полицаи на всеки ъгъл. Всъщност, там полицаите на глава от населението е с около 17% от Белгия и с около една четвърт по-малко от Португалия, която криминализира уличния тормоз през миналата година. В Португалия сексуалните предложения към момиче по-младо от 14 години вече са наказуеми с до три години затвор.

Шапа заяви пред Politico наскоро, че се надява самото криминализиране да послужи като потенциална спирачка за потенциалните упражнители на тормоз. Това обаче не се случи в Белгия. Законите срещу тормоза на работното място също не доведоха до спирането му.