Българите до голяма степен разчитат на китайски стоки по време на Коледните и новогодишни празници.

Според данните на Националния статистически институт, през миналата 2016 г. близо 45% от вноса на коледни и новогодишни изделия са с произход Китай.

Така от вноса на коледни стоки (без свещи, електрически герлянди, естествени елхи и кръстачките за тях) за общо 3.456 млн. лева през миналата година, цели 1.553 млн. лева се падат на китайските изделия.

13.35% са внос от Германия, 9.68% идват от Холандия, 7.23% са внос от Румъния, 5.54% са унгарски стоки, а 19.26% идват от други страни.

От друга страна, коледните изделия, които е изнесла България през миналата година, са на стойност 551 хил. лева. Най-много коледни стоки сме изнесли за Гърция – 45% от общия износ, следвана от Южна Африка (24.38%), Сърбия (9.50%), Турция (6.42%), Македония (4.36%) и 9.79% за други страни.

Продажбите на коледни и новогодишни изделия у нас през миналата година достигат 1.639 млн. лева без ДДС.

Потреблението на българите се изменя по време на Коледните и новогодишни празници, сочат още данните на НСИ.

Така например, потреблението средно на лице от домакинството на свинско месо скача до 2.7 килограма през четвъртото тримесечие на миналата година. За сравнение, през предходните две тримесечие потреблението на свинско месо възлиза на 2.1 килограма средно на лице.

Консумацията на така наречените южни плодове също се повишава до 5.1 килограма в периода октомври-декември, докато през предходното тримесечие е била 1.2 килограма, а през второто тримесечие – 2.1 килограма на лице от домакинството.

Потреблението на вино достига 1.6 литра средно на лице в края на годината спрямо съответно 0.4 литра и 0.6 литра през предходните тримесечия.

Българинът изглежда консумира зрял фасул целогодишно, тъй като коледните празници не изменят хранителните му навици, а именно потребление на средно по 1.1 килограма фасул на лице от домакинството.

Последно, но не и по значение, идва киселото зеле. Коледа изглежда е спасителният пояс за този продукт, тъй като през годината консумацията средно на лице възлиза на нула, но за сметка на това през последното тримесечие на миналата година, потреблението е скочило до 1.4 килограма кисело зеле средно на лице от домакинството.