Икономиката е определяща за начина, по който се храним. Не всички хора по света могат да си позволят лукса да обядват каквото им се яде.

Авторите на The Economists’ Diet ("Диетата на икономистите") Кристофър Пейн и Роб Барнет се облягат именно на тази статистика, прилагайки механизмите на икономическите теории в сферата на личния си хранителен режим.

Според техните наблюдения, много хора в развитите държави живеят в изобилие. Хранителните продукти са евтини, а затлъстяването се превръща в масов здравословен проблем.

Кристофър Пейн е експерт в сферата на финансовата стабилност, а Роб Барнет е специалист в областта на изкопаемите горива. Запознават се по време на работата си в Bloomberg, а това, което ги обединява, е, че и двамата са имали проблем с килограмите след многобройните богати служебни вечери и скоростните обедни хапвания във веригите за бързо хранене.

В своя съвместен труд те описват усилията си да отслабнат, използвайки популярни стратегии от света на икономиката. Оказва се, че дори и професионалните диетолози може би има какво да научат, тъй като Пейн и Барнет успяват да свалят общо 120 паунда (над 54 килограма) за година и половина.

Основната им теза е, че ако човек иска да отслабне, се нуждае от икономии. Авторите сравняват затлъстяването с прекомерния държавен дълг. В крайна сметка, и в двата случая се стига до един основен избор - фалит (тоест сериозен здравословен проблем, като инфаркт например) или непопулярно свиване на държавните разходи (по-малко храна).

Всеки е свободен да определи за себе си в каква степен ще "затяга коланите", но въпросът е как?

Първият подход, описан от Пейн и Барнет, се базира на работата на психолога Дан Ариели, представител на поведенческата икономическа школа (т. нар. бихевиоризъм). Той предвижда създаването на т. нар. "мета-правила", които, за целите на хранителния режим, могат да изглеждат по следния начин: вместо всеки ден да се чудим какво да обядваме, въвеждаме простото правило, че можем да ядем само салата.

Така се премахва изкушението дори да си помислим за някаква друга алтернатива. Негативите на този подход са свързани с това, че често ще се чустваме гладни и нещастни.

The Economists’ Diet е изпълнена с подобни примери за ключови поведенчески модели, които се свеждат до взимането на базови решения. Повечето от тях съвсем не са изненадващи, но точно поради тази причина вършат работа - покупката на хранителни продукти онлайн, за да не се изкушаваме да пълним кошницата с излишни неща; твърдият отказ от тестените изделия и чипс; изборът на по-малки разфасовки; готвенето вкъщи; спазването на принципа да не ядем, когато не сме гладни и т.н.

Това, което отличава работата на Пейн и Барнет от останалите книги, посветени на здравословното хранене, е, че в нея почти отсъстват дискусиите за хранителната стойност на един или друг продукт или предложения за конкретни диети. Все пак те са икономисти, а не медицински експерти или диетолози.

Другата линия, по която те се разминават с общоприетите схващания за отслабването, е тази за т. нар. калориен баланс. В своята книга The Obesity Code ("Шифърът на затлъстяването") д-р Джейсън Фунг защитава тезата, че намаляването на дневния прием на калории не е добра идея, защото организмът свиква, ефектите с времето намаляват, а в същото време се чувстваме постоянно гладни.

Той се базира на своя опит с хора, страдащи от диабет тип 2, тоест инсулинозависими. Според Фунг, по-ефективната диета включва минимално количество въглехидрати и висок прием на мазнини, тъй като тя поддържа нивата на инсулина ниски за сравнително дълги периоди от време, но създава и усещане за ситост. Вместо свиването на дневния калориен прием, той препоръчва периодичното постене.

Кристофър Пейн и Роб Барнет също са фенове на постенето и пропускането на хранения от време на време, но не по медицински причини, а защото виждат в това шанс за намаляване на калориите. Според тях това е и базов принцип на финансовите икономии.

Според Джо Визентал от Bloomberg, който е автор на ревюто на The Economists’ Diet, книгата в никакъв случай не е панацея, а по-скоро любопитен поглед на двама неспециалисти в областта на диетологията към един световен проблем, засягащ милиони хора.

В крайна сметка, икономиката представлява точно това - кутия с инструменти. В каква сфера и за каква цел могат да бъдат използвани, зависи изцяло от "майстора".