Започваме финансово-икономически и геоложки проучвания за уширение с по още една лента на автомагистрала „Тракия“ между София и Пловдив. Ще направим и остойностяване на имотите, които трябва да бъдат отчуждени за реализацията на проекта.

Това обяви в сутрешния блок „Денят започва“ на БНТ министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Той обясни, че според данните от 2017 г. има увеличение с над 15% на трафика, както по автомагистралите, така и по основните първокласни пътища.

„АМ „Тракия“ е най-натоварена в участъка от София до Пловдив, като само на 22 декември, предпразнично, за денонощие там са преминали близо 35 000 автомобила, а общо за деня през всички изходи на София към магистрали са напуснали 80 000 автомобила“, подчерта министър Нанков и допълни, че през лятото по „Тракия“ има дни с двойно по-висок трафик.

Министърът отбеляза, че средствата за реализацията на проекта за удвояване на платната ще дойдат от тол системата.

„Очакваме тя да заработи през 2019 г., като леките автомобили ще заплащат електронна винетка, а товарните автомобили ще заплащат тол на база изминато разстояние. Основната логика е повечето приходи да идват от товарните коли, което е по-справедливо. Нужен е баланс, защото няма страна в Европа, освен България, в която таксите за поддръжка на пътищата да идват от леките коли.

В момента 70% от средствата се събират от тях, като за миналата година те са в размер на 240 млн. лв., а около 120 млн. лв. са от товарните превозни средства“, обясни министър Нанков. Той отчете, че за миналата година са събрани 352 млн. лв. от продажбата на винетки, което е с 25 млн. лв. повече.

Министър Нанков обясни, че очакванията са още през първата година от въвеждане на тол системата приходите от такси да достигнат 1 млрд. лв., които ще бъдат вложени в рехабилитация и строителство на нови пътища и завършването на магистралния пръстен на България.

„Над 7 000 км третокласни и 1500 второкласни пътища се нуждаят от рехабилитация, защото не са ремонтирани от 30-40 години. Ето защо повечето средства ще позволят да обновим и тях“, коментира регионалният министър.

Той допълни, че през 2018 г. се очаква увеличение на приходите от винетки, като заложените средства са в размер на 360 млн. лв. Всички ще бъдат вложени в ремонт на пътища, като към сумата ще се добавят и спестени средства от зимното поддържане.

2018 г. ще е годината на „Хемус“, коментира още министърът в отговор на въпрос за най-важните пътни проекти през годината. Той напомни, че тази година ще започне строителството на нови 36 километра от северната магистрала – между Ябланица и Боаза и в участъка Белокопитово – Буховци.

Паралелно върви и проектирането на още 50 км между Боаза и Велико Търново, като е съвсем реалистично до края на годината да се обяви процедура по избор на строител и за този участък. Ще бъдат завършени и нови 30 км от АМ „Струма“, като реално там ще остане само строителството на участъка в Кресненското дефиле.

Предстои строежът и на тунел „Желеница“, където има забавяне от близо година заради изчезналите през април 2017 г., по време на служебното правителство, тръжни документи.

Министър Нанков коментира, че за преминаването на АМ „Струма“ през дефилето е избран и подкрепен най-оптималният вариант. „Въпреки това предстои на разширен експертен съвет в АПИ да бъде разгледан отново проектът за преминаване на дефилето, чрез единен тунел за автомобилния и ж.п. трафик, който се лансира в последните дни от екологични организации.

Това предложение не е ново, то е разглеждано и отхвърлено вече като суров вариант без стойност и количества. Има позитиви, но имаме и притеснение, защото ако тръгнем към реализация това значи да няма 4 години ж.п. превоз, няма икономическа обосновка, а има и сеизмична опасност. Ще чуем становища на експерти, академичната общност. Но най-важното е, че имаме риск от загуба на време. Всеки загубен ден крие риск от загуба на средства. Освен това има опасност новата процедура по екологична оценка да отнеме години“, коментира Нанков.

Министърът информира още, че през тази година предстои да започнат реални действия по изграждането на скоростния път Видин-Ботевград. Предстои избор на изпълнител за отсечката от Видин до Мездра, както и избор на изпълнител за пътя Видин – Бела – Ружинци. Това ще позволи и от двете страни да има реално строителство.

След одобрението на ОВОС-а за магистралата Велико Търново –Русе също могат да започнат процедурите, съпътстващи строителния процес. Най-важен е обходният път на Бяла, където има най-много ПТП, след това отсечката Русе – Бяла и Бяла – Велико Търново. През годината ще продължат и ремонтите по АМ „Хемус“. Там освен тунелите, които са в окаяно състояние, ще се рехабилитират и най-компрометираните участъци от платната. Ремонти ще има и на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“, заедно с участъка от Пловдив до Стара Загора.

Министър Нанков подкрепи и строителството на тунел под прохода „Петрохан“. „Тази година завършваме строителството на обходния път на Габрово и ще обявим обществена поръчка за изграждане на тунела под Шипка. Аз обаче съм убеден, че Стара планина трябва да се прекосява от най-малко два тунела и най-логично е да има такъв под Петрохан. Той ще даде възможност за икономическо съживяване на Северозападна България, но за съжаление нямаме европейски средства за подобни съоръжения. Средствата от тол системата обаче ще дадат шанс и за реализация на този проект“, посочи министърът.

Николай Нанков коментира и въведените по-строги правила за контрол по Националната програма за енергийна ефективност. Той посочи, че по програмата ще бъдат обновени общо 2022 сгради, като 996 вече са въведени в експлоатация. Има 70 сигнала за допуснати слабости и нарушения от строителите.

Целта ни е да засилим контрола на място от общините, за да може всяко допуснато отклонение да е за сметка на фирмите изпълнителки, а не на бюджета, обясни той. Нанков допълни, че е засилен контролът и от специализираната дирекция в МРРБ, както и от страна на ДНСК.