Перспективата за евентуалното присъединяване на България към еврозоната стана повод за поредната порция дебати в публичното пространство.

Темите са разнообразни - от потенциалните инфлационни ефекти, през влиянието върху лихвените равнища до политическите измерения на един подобен ход.

Преди няколко дни се опитахме да погледнем на нещата от друг ъгъл, а именно през призмата на капиталовите пазари.

Сега отправяме поглед към друг показател, който е жизненоважен за българската икономика - преките чуждестранни инвестиции. Въпросът е дали държавите, които са се присъединили към валутния съюз в последните години, са успели да привлекат нови капиталови потоци от чужбина или приемането на еврото не е имало някакъв осезателен ефект?

Става въпрос за Словения, която стана част от еврозоната през 2007 г., Кипър (2008), Малта (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).

Оказва се, че флуктуациите в отделните държави, когато става въпрос за финансовата сметка на платежния баланс, се движат в много широки граници.

Освен това, абсолютната стойност на преките чуждестранни инвестиции не носи почти никаква аналитична стойност - първо, заради огромната разлика в мащаба на разглежданите икономики, и второ, заради тяхната структура.

Доста по-стабилно във времето (а и с по-голяма полезност) е съотношението на общия размер на чуждестранните инвестиции като процент от Брутния вътрешен продукт.

Отново обаче трябва да бъде направена уговорката, че в някои страни, като Малта и Кипър, то е десетки пъти по-голямо, отколкото в държавите от континента заради особеностите на техните икономики. Това са държави със сравнително малко население, но с висок дял на финансовия сектор в икономиката.

Методологията на изчисление на преките чуждестранни инвестиции включва както прякото учстие в капитала и реинвестираната печалба, така и вътрешнофирмените задължения, а в банковата сфера те съставят много сериозен дял от трансграничните капиталови потоци.

Държава Година на присъединяване към еврозоната Съотношение ПЧИ/БВП в годината на присъединяване Изменение в годината на присъединяване Средно изменение на
ПЧИ/БВП за трите години след присъединяването Словения 2007 24% +3,9% +4,2% Кипър 2008 701,6% +1,7% +3,9% Малта 2008 1636% +5,6% +6,3% Словакия 2009 64,3% +6,3% +2,9% Естония 2011 89,9% -5,4% +1,4% Латвия 2014 56,3% +4,3% +2,5% Литва* 2015 39,9% +3,63% -2,1%

* Данните за 2017 г. за прогнозни

Източници: Eurostat, OECD, World Bank

Отчитайки всички тези специфики, какви изводи можем да направим, на база статистиката за преките чуждестранни инвестиции в държавите, които са се присъединили към валутния съюз?

На първо място, можем да отбележим факта, че всички, с изключение на Естония, отчитат нарастване на дела на преките чуждестранни инвестиции в брутния вътрешен продукт в годината след приемането на еврото.

"Отличник" по този показател е Словакия, която стана част от валутния съюз на 1 януари 2009 г. Там съотношението ПЧИ/БВП е нараснало с над 6% в годината след приемането на еврото. Средното повишение за седемте държави пък е с 2.85 на сто.

Според много икономисти, обаче позитивният ефект от присъединяването към еврозоната обикновено не се изчерпва само с първата година. Затова си струва да погледнем и в малко по-дългосрочна перспектива - какво се случва с чуждестранните инвестиции в тези страни през първите три години на тяхното членство?

Оказва се, че делът на преките чуждестранни инвестиции нараства средно с 2.73% за тригодишния период в изследваните държави. Единственото изключение е Литва, която е и най-новото попълнение във валутния съюз - там изменението е отрицателно от - 2.13 на сто, но на база предварителни данни.

Литва прие еврото за своя национална валута през 2015 г. и по тази причина все още няма окончателни данни за 2017 г. А прогнозната статистика почти винаги подценява данните за преките чуждестранни инвестиции - проблем, който съществува и в България, и в много случаи пречи за обективното сравнение на показателите в различни периоди.

С тази уговорка спокойно може да се каже, че тригодишният период след присъединяването към еврозоната като цяло е позитивен за преките чуждестранни инвестиции. Европейската централна банка също стига до подобен извод в своите специализирани проучвания.

Освен елиминирането на валутния риск, членството в еврозоната носи позитиви в редица други сфери. Според ЕЦБ, улесняването на сливанията и придобиванията, а оттам и на консолидацията в отделни сектори, е един от най-значимите ефекти в отделните държави.

Нещо повече - присъединяването към валутния съюз привлича както повече инвестиции в рамките на еврозоната, така и извън нея. Според различните оценки, вътрешният позитивен ефект за чуждестранните инвестиции (тези между отделните държави- членки) достига до +15%, а този за капиталовложенията от трети страни - до +7.5%.

Всичко това се усеща много по-силно в производствения сектор, отколкото в сферата на услугите, показват още данните на ЕЦБ.

Както и в предишния анализ за капиталовите пазари, е много важно да уточним, че у нас едва ли може да се очаква огромен прилив на капитали само заради евентуалното приемане на единната валута.

Чуждестранните инвеститори в България нееднократно са споделяли своите притеснения за бизнесклимата у нас и за голяма част от проблемите, включително неефективното правосъдие и високите нива на корупция, еврото едва ли ще бъде решение.