Дебатът за ефектите от евентуалното присъединяване на България към еврозоната отново е на дневен ред след изказването на финансовия министър Владислав Горанов, че страната ни има намерение тази година официално да кандидатства за влизане във валутния механизъм ERM II.

За потенциалните инфлационни ефекти и опита на останалите държави, които през последните години приеха еврото за своя валута, се изговори и изписа много, но капиталовите пазари останаха някак встрани от тази дискусия.

Затова си струва да хвърлим един поглед върху това какво се е случило с борсовите индекси в страните, които се присъединиха към еврозоната след нейното създаване.

В това число влизат всички, с изключение на 11-те държави основателки и Гърция, която предприе тази стъпка през 2001 г. (тоест преди еврото да е влезе официално в обращение през 2002 г.)

Седемте страни, за които става въпрос, са Словения, която стана част от еврозоната през 2007 г., Кипър (2008), Малта (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).

Идеята е да проследим какво е изменението на основните борсови индекси в тези държави в годината след присъединяването им към еврозоната, както и в целия период от приемането на еврото до наши дни.

Държава Индекс Дата на присъединяване към еврозоната Изменение на индекса в годината след присъединяването Изменение на индекса от присъединяването до сега Изменение на Stoxx 600 в годината след присъединяването Изменение на Stoxx 600 от присъединяването до сега Словения SBI Top 2007 +71% -44,2% -13,6% +6,7% Кипър CSE General Index 2008 -76% -98% -40% +23% Малта MSE Equity Total Return 2008 -35% -9,7% -40% +23% Словакия SAX 2009 -25,6% -5% +29% +108% Естония

OMX Tallinn
2011 -24% +81,2% -9,3% +51,5% Латвия OMX Riga 2014 -11% +122% +13,8% +17,5% Литва OMX Vilnius 2015 +7% +47% -6,8% +8,2%

Данните от горната таблица са любопитни и биха могли да доведат до интересни изводи, но с няколко много важни уточнения. Първото от тях е, че върху представянето на капиталовите пазари влияят много други фактори, освен решението на съответните правителства за влизане във валутния съюз.

Още повече, че за някои от тези държави влизането в еврозоната съвпадна с най-бурните времена за световните финансови пазари от началото на века. Става въпрос за годините непосредствено преди и точно в разгара на световната финансова криза, когато масовата еуфория (впоследствие истерия) на инвестиционната общност оказа много по-сериозно влияние върху развиващите се пазари, отколкото всички вътрешни фактори, взети накуп.

Източна Европа, разбира се, не беше изключение от този тренд.

Типичен пример е Словения - първата държава, приела еврото, от тези, които влязоха в Европейския съюз през 2004 г. Словенският борсов индекс SBI Top добави 71% към стойността си само в годината след приемането на еврото.

През 2007 г. обаче Източна Европа се радваше на стабилни и постоянно нарастващи потоци от преки чуждестранни инвестиции, част от които бяха насочени именно към капиталовите пазари.

Всичко това се промени рязко още през следващата 2008 г. и съвсем не е случайно, че водещият индекс на борсата в Любляна все още не се е възстановил до рекордните си стойности. От 2007 г. досега той е понижил стойността си с 44 на сто.

Още по-катастофална изглежда ситуацията в Кипър, където за десетте години от приемането на единната валута до сега индексът CSE General се е понижил с невероятните 98%, а само през 2008 (годината след влизането в еврозоната) сривът е със 76 на сто.

Тези данни имат своето обяснение, ако се вземе предвид фактът, че капиталовият пазар в Никозия е доминиран от финансовите компании. Всъщност, във водещия индекс влизат единствено банки, инвестиционни компании и финансови посредници.

А през 2008-2009 г., както и в периода 2012-2013 г., кипърската банкова система преживя най-тежката криза в историята си, последствията от която тежат върху финансовия сектор в страната до ден-днешен.

Подобно е положението и в Малта, която също става част от валутния съюз през 2008 г., заедно с Кипър. Водещият борсов индекс в страната губи 35% от стойността си във въпросната година, успоредно със световната финансова криза, но, за разлика от този в Никозия, успява да се възстанови впоследствие и към днешна дата спадът спрямо датата на присъединяването към еврозоната е с близо 10 на сто.

Борсата в Малта е интересна с това, че на нея търгуват над 75 000 индивидуални инвеститори - доста сериозна база, като се има предвид, че населението на страната е под половин милион души.

Словакия също е сред източноевропейските държави, които стават част от еврозоната непосредствено след световната криза - на 1 януари 2009 г. Това се отразява и на представянето на водещия борсов индекс SAX.

В годината след приемането на еврото той регистрира спад от 25.6%, а за целия период до сега понижението му е с 5 на сто. Това означава, че и пазарите в Братислава не са успели да се възстановят до рекордните равнища от преди кризата.

Доста по-различно стоят нещата в прибалтийските държави Естония, Латвия и Литва, които въведоха единната валута съответно през 2011, 2014 и 2015 г. В Естония водещият борсов индекс OMX Tallinn отчита спад от 24% в годината след присъединяването към еврозоната, повлиян от негативната инерция на кризата, която в Източна Европа продължи малко по-дълго, отколкото в развитите икономики.

Веднага след 2011 г. обаче започва възходящ тренд, който продължава и до днес, и доведе до повишение от 150% спрямо дъното, регистрирано през декември 2011 г. А за целия период от 1 януари 2011 г., когато страната става част от валутния съюз, до сега ръстът на капиталовите пазари е с над 80%, въпреки първоначалното понижение.

Нещо подобно се случва и в Латвия. На 1 януари 2014 г. страната влиза в еврозоната, а в следващите 12 месеца борсовият бенчмарк OMX Riga пада с 11 на сто. Впоследствие обаче започва повишение и през ноември 2017 г. индексът отчете исторически връх. Общо за периода от началото на 2014 г. до момента ръстът му е със 122%.

Последната държава, която стана част от еврозоната, е Литва. Тя предприе тази стъпка на 1 януари 2015 г. и още в същата година индексът OMX Vilnius се повиши със 7 на сто, а за трите години от тогава общият ръст възлиза на цели 47%.

Естествено, тези данни не могат да служат като доказателство за пряка корелация между настроенията на инвеститорите на капиталовите пазари и ефектите от присъединяването към валутния съюз. Няма как да бъде разграничено влиянието на този фактор от всички останали, които движат индексите във възходяща или низходяща посока.

Интересно е сравнението в представянето на капиталовите пазари в отделните държави спрямо това на общите пазарни настроения в Европа.

То показва, че в Словения, Малта и Литва борсовите индекси са донесли по-добра възвръщаемост в годината след присъединяването към еврозоната, отколкото широкият индикатор Europe Stoxx 600, който включва акциите на най-влиятелните компании на Стария континент. В останалите четири държави индексите не са успели да "бият" по доходност този бенчмарк.

Ако вземем предвид целия период от приемането на еврото във всяка една от въпросните държави до сега, единствено индексите на Естония, Латвия и Литва могат да се похвалят с по-силно представяне от Stoxx 600. В останалите то е доста по-слабо.

В заключение можем да кажем, че с евентуалното присъединяване към еврозоната на българския капиталов пазар едва ли могат да се очакват чудеса. Но въпреки това, примерът на прибалтийските държави показва, че част от възходящия борсов тренд все пак би могъл да се обясни и с предимствата на членството във валутния съюз.

Очаквайте продължение по темата в следващите дни, което ще проследи как присъединяването на Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия и Литва към еврозоната се е отразило на преките чуждестранни инвестиции

* Материалът е с информативен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.