Докато Европейският съюз (ЕС) се възстановява от множеството кризи и чертае пътя си напред, някои от страните членки в него разбират, че не са толкова добре дошли, колкото други, в общия им път.

България има за цел да се присъедини към еврозоната и към Шенгенското пространство и отговаря на критериите, за да отбележи напредък и на двата фронта. Във всеки от двата случая обаче, резерви от страна от някои от богатите европейски държави забавят процеса.

Бившата комунистическа държава, която е и стратегическа външна граница на ЕС, е тест за усилията на блока за по-тясна интеграция с цел спряване с предизвикателствата като засилващ се протекционизъм в световен мащаб и заплахата от нова бежанска вълна от Близкия изток и Африка. Освен че се стреми да подсили еврозоната, ЕС има за цел да си гарантира и запазване на икономическото си влияние и след като Великобритания напусне съюза след малко повече от година.

“Изборът на България е да бъде част от ядрото,” заяви външният министър Екатерина Захариева в интервю в Брюксел на 30 януари. “Имаме ясна програма и ясни приоритети.”

Чисто политически

Германия, която е все още е разстроена, след като в продължение на 10 години се бори с предизвиканата от Гърция дългова криза, помага за слагането на спирачка на стремежите на България към еврозоната, докато Нидерландия, където има силна антиимиграционна партия, и Франция, която бе обект на сериозни терористични атаки в последните години, са сред страните от ЕС, които са против разрастването на Шенген, пише Bloomberg, позовавайки се на източници от Брюксел, Берлин и София, пожелали анинимост.

Германският канцлер, Ангела Меркел, обяви през миналия юни, че иска България да се присъедини към еврозоната “възможно най-бързо,” но настоящите спънки в процеса разкриват едно често срещано разминава в ЕС при превръщането на политическите декларации в реалност, особено когато става въпрос за финансови въпроси. Гърция редовно се сблъскваше с подобни ситуации по време на преговорите за спасителната помощ.

“Всички резерви са чисто политически," казва Жолт Дарвас, от мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. “Има двойни стандарти. Приемането на България за нов член на еврозоната не би трябвало да е проблем. България няма да се превърне в една нова Гърция.”

България, която се подготвя да кандидатства за присъеднияване към Европейския валутен механизъм, известен като ERM-2, който предшества приемането на еврото, отговаря на всички имономически критерии. Националната валута на страната е вече обвързана с еврото; публичният дълг е доста под средното ниво за еврозоната и под тавана зададен от ЕС; страната също така има бюджетен излишък, далече от определения от ЕС лимит в размер на 3% от БВП.

Добри оценки

Съотношението дълг към БВП на България е доста под средното ниво за еврозоната и под определения от ЕС таван.

Страната също така отговаря на условията за присъединяване към Шенген.

Президентът на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, заяви през септември, че България, заедно с Румъния, трябва да стане част от Шенгенското пространство “незабавно”, защото двете страни отговарят на всички технически характеристики. Захариева обяви, че страната е готова да се присъедини към Шенген “от много години ” и че “този двоен стандарт не трябва да съществува.”

Тактиката на задържане на Берлин се преплита с продължаващата оценка от страна на Европейската централна банка за готовността на България да се присъедини към еврозоната.

От германското финансово министерство приветстват “интереса, демонстриран от страните членки за присъединяване към еврозоната,” но в същото време подчертават необходимостта ЕЦБ да приключи своята оценка.

Според говорител на ЕЦБ финансовата институция работи по оценката, която се очаква да бъде оповестена през май.

Според някои ръководители опасенията около готовността на България за еврозоната, произхождат от опасността от инфлация, свързана със силния икономически растеж на страната и изискванията на банковия съюз на ЕС, които имат за цел предотвратяване на бъдеща финансова нестабилност.

Отличeн ученик

Други официални лица посочват нивото на корупция в България, което е най-лошото в ЕС, според Transparency International. Според тях еврозоната трябва да гледа отвъд икономическите критерии и да следи силата на националните институции, когато обмисля отварянето на вратите си за нови членове.

На 11 януари българският финансов министър, Владислав Горанов, заяви, че правителството възнамерява да кандидатства до юли за влизане в ERM-2. Той също така каза, че правителството ще е готово да го направи дори и без сигнал от страна на еврозоната, че подобна стъпка ще бъде приветствана като начин да предизвика политически дебати в Европа относно перспективите на България за присъединяване към еврозоната.

“Имаме нужда от определена посока за това какво се очаква да направим,” казва Горанов. “Ако гледаме чисто официалните критерии, България е отличен ученик.”

Докато Меркел все още работи по сформирането на коалиционно правителство в Германия, миналия месец Юнкер предложи само бегли оптимистични коментари пред българските власти.

“България постигна много, най-вече по отношение на икономическото си развитие,” каза Юнкер на 17 януари. “България ще може да се присъедини към ERM-2 и след това към еврозоната в обозримо бъдеще.”