Животът в столицата е с една трета, или с 30% по-скъп, в сравнение с провинцията. Оказва се, че 2 325 лв. са необходими на месец за издръжката на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца, което живее извън София.

В същото време на семейство, което е избрало най-големия град в страната за свой дом, са му нужни 3 023 лв., показват данни на КНСБ. По-високият размер се дължи основно заради разходите за наем, транспорт, отопление и различен тип услуги.

Така се оказва, че за нормален живот извън столицата ще трябва да имаме в джоба по 581 лв. за всеки член от дома на месец, а в София – близо 756 лв., пише вестник "Монитор".

Следователно, ако доходите на фамилията се формират само от работните заплати на двамата родители, то възрастните не трябва да взимат по-малко от 1 512 лв., за да се осигуряват необходимите средства за издръжка на живота в големия град.

Официалните данни обаче показват, че средната заплата на столичани за последните 3 месеца на миналата година е 1 151 лв., което е с близо 24% по-малко от необходимото възнаграждение за нормално домакинство без лишения. В по-малките градове пък разликата между нужната заплата и тази, която реално получават хората, е 25 на сто.

По-високите заплати обаче определено примамват все повече хора към столицата, тъй като наетите лица в София нарастват в края на миналата година с 13 хил. и така всички трудещи се в най-големия град представляват близо 33% от всички работещи в икономиката на страната.

Според експертите, необходимите пари за живеене към края на декември 2017 г. се увеличават с 24 лв. спрямо септември 2017 г., със 75 лв., в сравнение с последния месец на 2016 г., и с цели 108 лв. през последните 10 години.

Основните фактори, които ни оскъпяват съществуването, са по-високите цени на хранитe, поетапното увеличение на цените на природния газ, на топлоенергията и водата. Влияние оказва и цената на петрола, тъй като нарастването на котировките на суровия петрол на международните пазари води и до по-скъп бензин и горива у нас.

Не на последно място специалистите отчитат, че по-дълбоко бъркаме в джобовете си, когато става въпрос и за образование, свободно време и култура.

От КНСБ обясняват, че през последните няколко години има положителна тенденция по отношение на нарастването на работните заплати, но все още България остава на последно място сред всички страни членки на ЕС. Така спрямо най-развитите икономики изоставането ни е от порядъка на 4-6 пъти.

У нас средната заплата е 586 евро и е 6 пъти по-малка от възнаграждението, което получават гражданите на Германия – 3 703 евро. Французите взимат по 2 957 евро – 5 пъти повече от нас, а в Холандия 2 855 евро на месец.

Въпреки ниските ни доходи се оказва, че все пак българинът успява да задели някой лев на страна. В периода 2015-2017 г. вложените средства в банките нарастват и изпреварват изтеглените суми от депозити, докато в годините 2010-2014 г. хората доста по-често са прибягвали до готовите си пари, вместо да спестяват за „черни дни“.

Както „Монитор“ вече писа, според данните на БНБ, броят на депозитите до 1000 лв. намаляват със 7.2 на сто, а най-голям ръст от 13.7% бележат тези между 200 и 500 хил. лв. Това означава, че разликата в доходите на най-богатите и най-бедните се увеличава от 6.1 пъти през 2012 г. до 7.7 през 2016 г.

Друг показател, който ясно илюстрира социалните неравенства, се отнася до регулярното измерване на съотношението между необходимите средства за издръжка на живот и общия доход на лице от домакинството. Оказва, че 1.955 млн. лица живеят под линията на бедността, т.е. разполагат с по-малко от 314 лв. на месец, като броят им намалява с 80 хил. за година.

С 252 хил. се смъква и броят на българите, които имат в портмонето си суми между 314 и 581 лв. На този критерии отговарят 3.253 млн. нашенци. През последната година с 300 хил. са се увеличили и сънародниците ни, които припечелват повече от 581 лв. месечно, което значи, че само около 2 млн. могат да си позволят нормален живот.