Някои експерти смятат, че между 75-90% от посещенията при лекарите са пряко или непряко свързани с усложнения, причинени от стреса. Той е основен проблем в съвременния свят, благодарение на социалните медии, продължителното работно време, липсата на физическа активност и други фактори. Стресът може да предизвика различни здравословни проблеми, но един от най-разпространените, за които повечето хора не знаят, е въздействието му върху нивото на хормоните и способността ни да поддържаме здравословно тегло.

Всеки източник на стрес върху тялото, физически или емоционален, предизвиква производството на хормона кортизол, който често се нарича "стресов хормон". Кортизолът е важен за оцеляването ни и когато се стигне до критична ситуация, ни помага да реагираме.

Проблемът е, че когато сме под постоянен стрес, нивата на кортизол остават високи, което след това въздейства върху множество процеси, включително на метаболизма и емоционалната стабилност. Изследванията сочат факта, че хронично високото производство на кортизол е свързано със заболявания, включващи безпокойство, нарушения на съня, хормонален дисбаланс, проблеми с фертилитета и, разбира се, наддаване на тегло.

Когато става въпрос за невъзможност да отслабнем, именно стресът може да се превърне в онзи незабележим проблем, за който дори не подозираме.

Ето пет примера как хроничният стрес може да повлияе отрицателно върху качеството на живот, да наруши хормоналния баланс и следователно да попречи на загубата на тегло.

1. Стресът пречи на добрия сън

Кортизолът е хормон, свързан с бдителността, така че една от най-важните му задачи е да ни помогне да бъдем мотивирани, будни и да отговаряме на предизвикателствата на околната среда. Нивата на кортизол обикновено са най-високи сутрин, намаляват постепенно през целия ден и след това падат до най-ниските си нива през нощта, около времето, когато трябва да се отправим към леглото.

Когато нивата на кортизола и други стрес хормони като адреналин са необичайно повишени през целия ден, може да бъде трудно да се отпуснете или да заспите, а може и да ви накара да се събудите много рано (около 2-4 сутринта), чувствайки се буден, но все още уморен. Тази липса на сън може директно да повлияе на поддържането на теглото, тъй като засяга нивата на лептин и грелин, хормоните на глада, които диктуват апетита и чувството за ситост след хранене.

2. Стресът усилва апетита

Не е изненадващо как много хора забелязват, че колкото по-забързан и тежък е техният график, толкова по-трудно е да се придържат към здравословна диета. Това важи особено в случаи, когато става дума за следване на нови хранителни навици, тъй като изследванията показват, че стресът прави възможността да се върнете към старите грешни навици по-голяма.

Тъй като тези хормони могат да повлияят на настроението, съня и храносмилането, високите нива на стрес обикновено допринасят за желанието за захар и въглехидрати. Освен това изследванията показват, че някои хора, които са с "високи кортизолови реактори", са склонни да консумират повече калории в дните, когато се чувстват стресирани, в сравнение с тези хора, които са с "ниски реактори", т.е. с по-малко стрес.

Проучвания, които изследват асоциациите между стрес и поведение по време на хранене, също така установяват, че високите нива на стрес са важен рисков фактор за развитието на много видове пристрастявания, включително наркоманиите. По този начин стресът може да допринесе за увеличаване на риска от затлъстяване и други метаболитни заболявания, свързани с ядене на вкусни, висококалорични храни, които имат възнаграждаващи качества и подобряват настроението (като тези, които са силно преработени, с високо съдържание на мазнини и / или с високо съдържание на захар). Това е така, защото стресът намалява нивата на "хормоните на щастието“ като серотонина и ние търсим удоволствие от освобождаването на невротрансмитери, свързани с възнаграждаване (ядене).

3. Стресът допринася за храносмилателни нарушения

Стресът е една от водещите причини за заболявания на храносмилателната система и разстройства, включително запек или диария, киселинен рефлукс и непоносимост към определени храни. Това е така, защото стресът може да увеличи възпалението, което от своя страна може да увреди тъканите в стомашно-чревния тракт и по този начин засяга правилната абсорбция на хранителните вещества и води до редица други симптоми.

Разбира се, преяждането поради стрес може също да причини храносмилателни дискомфорт. Проучванията установяват, че повишените хормони на стрес могат да нарушат сигналите, получени чрез хормоните на апетита, които ви предупреждават кога е време да спрете да ядете, и ви помагат да контролирате колко консумирате. Последните изследвания показват, че секрецията на грелин е "интензивно реагираща както на острия, така и на хроничния стрес."

4. Стресът затруднява активността

Въпреки че е възможно да загубите малко тегло просто като ядете по-здравословна храна, активността е от съществено значение за поддържане на теглото. Тъй като стресът увеличава възпалението и отслабва имунната система, той може да допринесе и за симптомите, които пречат на поддържането на активен начин на живот като липса на енергия, забавяне на възстановяването след тренировката, чести заболявания и болка, болезненост и скованост в мускулите и ставите.

5. Стресът може да доведе до замъгляване на съзнанието, лошо настроение и ниска мотивация

Една от ролите на кортизола е да насочва глюкозата (получена от източници на въглехидрати в диетата) към мускулите, за да се справи тялото с възприеманите заплахи или източници на стрес. Когато сме под постоянен стрес и глюкозата се отклонява, за да се справим с тези потенциални заплахи, това ни оставя по-малко енергия или гориво за мозъчна активност и стабилизиране на настроението.

Проучванията установяват, че хормоналните промени, причинени от стреса, могат да окажат негативно влияние върху способността ви да се съсредоточавате. Могат също да доведат до липса на мотивация и съответно по-малка способност да възприемате нови, по-здравословни навици. Това е и причина да не можете или да не желаете да следвате нова диета или тренировка.