„Решението на правителството да не участва в сделката за ЧЕЗ реално е обрат, след като вече веднъж държавата поиска дял. Но това бе очакван обрат“, коментира Галина Александрова от „3-еНюз“пред Bloomberg TV.

"Изявлението, че държавата ще влезе, не беше решение, а по-скоро реакция на създалото се обществено напрежение около сделката. Напрежение, което бе напълно излишно, но така или иначе се случи. Министър-председателят Борисов взе реактивно решение да обяви, че държавата ще влезе, за да успокои страстите", каза още Александрова.

По думите на журналистката разборът на ситуацията след това е показал, че подобно действие е абсолютно безсмислено както от гледна точка на икономиката, така и от социална гледна точка, а също и от гледна точка на обществения интерес.

"Защитниците на позицията, че държавата трябва да участва в сделката робуват на разбирането, че държавата, чрез прякото си участие, е единственият гарант за доброто функциониране на дружеството. Това не е вярно и е достатъчно да си припомним каква беше ситуацията с електроснабдяването, когато дружествата бяха държавни. Нека припомним, че след като бяха купени тези дружества, в тях всяка година се инвестират десетки, ако не стотици милиони лева в рехабилитация на мрежата, в модернизация, в изграждане на клиентски центрове, в подобряване на услугата като цяло, нещо, което държавата не бе правила повече от 20 години ", смята Александрова.

Тя допълни, че в ЧЕЗ наистина са вложени много средства и това повишава цената на дружеството. Затова не е странно, че сега цената е различна от тази при сделката по приватизиране на ЕРП-то.

"Не може да очакваме нов обрат, защото държавата ще плати едни пари, а няма да получава никакъв дивидент. Да, държавата ще има някакъв контрол, но дружеството излиза на пазара на електроенергия, а той до пет години ще бъде напълно либерализиран. Т.е. и битовите потребители ще излязат там. А и в момента държавата има механизми за контрол и това са КЕВР, Комисията за защита на конкуренцията и самият пазар, който започва да функционира реално", каза Александрова.

Според нея позицията на КЕВР е правилна, комисията не може да се намесва в частна сделка, тъй като няма законови основания, а освен това няма право да проверява финансовото състояние на частни компании.

Журналистката бе категорична, че въпросът колко голяма е компанията, която купува дружеството, не е съществен. Александрова поясни, че това е така, защото става дума за покупко-продажба на функционираща компания със съответните екипи и със съответния пазарен модел на поведение, традиции и финансови потоци.

"Тази компания, която купува ЧЕЗ, трябва да има добър мениджмънт, който да управлява всички тези дружества. Инерком заяви, че ще ползва мениджмънта на ЧЕЗ, който е много добър. Според мен не в това е проблемът. А колкото и да струва, то е преценено, когато една финансова организация финансира една такава сделка тя иска да види бизнес-план и да види паричните потоци".

Според Александрова, когато се възвръщат дадените средства, това става на базата на модел на възвращаемост, т.е. парите не се взимат от електроенергията, а от печалбата, която реализира дружеството.

"Това означава, че тази цена по никакъв начин няма да се отрази на клиентите на дружеството, тя няма да повиши техните сметки, каквито страхове бяха насаждани. Освен това, тази цена се регулира още от КЕВР. Това не е инвестиция, която КЕВР признава като основателна за дружеството. Инерком се е обосновал, че може да купи активите", каза Александрова.

Тя определи като спекулация твърдението, че сделката ще се отрази на цената на тока.

"Според мен това е чисто политическа спекулация, отдавна цената на тока е дъвка за политиците и това е лошо, защото разваля средата за бизнес, не могат да се планират паричните потоци на компаниите и това е една от причините за оттегляне на инвеститори от енергетиката. Защо не може да се отрази на цената на тока? Ако държавата влезе в дружеството потребителите ще плащат, но не като потребители, а като данъкоплатци, защото държавата ще плати със средства от данъците на хората. Ако държавата не влезе фирмата плаща с кредити. След като получи тези кредити, тя възстановява тези кредити, а инвестицията не е от приходите , а от печалбата. Т.е. това, което получи като крайна печалба от него, тя си изплаща задълженията по кредита, но това не се отчита като инвестиция за самото дружество и не влиза в цената на електроенергията. Цената на електроенергията се одобрява от КЕВР на базата на възвращаемост на вложените средства, а те са инвестиции, които са позволени и то само за рехабилитация на мрежата, за подобряване на услугата, но в никакъв случай не са свързани с плащания на задължения", заяви Александрова.

Финансовият министър Владислав Горанов разясни както финансовия, така и правния аспект на сделката, подчертавайки, че трябва много добре да се определи границата на обществения интерес. Тази граница в момента е доста по-ниско, тъй като сделката все още не е реализирана. Общественият интерес по никакъв начин не се засяга от тази сделка, категорична бе Александрова, цитирана от dir.bg.