За много хора по света петък 13-и е свързан с лош късмет и неприятни преживявания. Дали обаче финансовата общност, която по принцип издига в култ рационалното мислене и законите на числата, също се страхува от черни котки и счупени огледала?

Как се представят борсовите индекси в исторически план на днешната фатална дата?

Справка на Profit.bg в статистиката на Българската фондова борса показва, че повечето петъци, които са се падали на 13-а дата, наистина са приключвали с понижения за SOFIX.

От старта на изчисляването на най-стария борсов индекс до сега петък се е падал на 13-о число общо 31 пъти (включително и днес). В два от тези дни борсата не е работила - първият е на 13 юни 2008 г. (когато бе обявена извънредна четиридневна борсова ваканция заради въвеждането на разработената от Deutsche Boerse система за търговия Xetra), а вторият е на 13 април 2012 г. (Разпети петък, обявен официално за неработен ден).

Оказва се, че от 28-те търговски сесии, които са се паднали на петък 13-и, 15 (или 54%) са приключили с понижение за SOFIX, а в останалите 13 (46 на сто) индексът отчита ръст.

Най-силното понижение е регистрирано на 13 декември 2002 г., когато SOFIX губи 3.72% от стойността си, а най-късметлийският петък 13-и е през февруари 2009 г. Тогава индексът скача с цели 3.75 на сто.

Средното изменение на борсовия индикатор за всички 28 фатални дни в историята му обаче е едва -0.02%, тоест промяната е почти нулева. Едва ли може да се твърди категорично, че инвеститорите на БФБ-София страдат от ясно изразена параскевидекатриафобия*.

Как стоят нещата на Уолстрийт?

Фаталистичните нагласи отвъд Океана не могат да бъдат определени еднозначно. От една страна, статистиката сочи, че американските акции са се повишавали в 57% от случаите, когато борсовата сесия е била на петък 13-и.

През останалото време дните на ръст са около 52% от всички. Така че, погледната от този ъгъл, фаталната дата носи по-скоро късмет на американските инвеститори.

От друга страна обаче, по-задълбоченият анализ показва, че широкият борсов индикатор S&P 500 е донесъл средна доходност от 0.02% за 158-те петъка, които са се падали на 13-а дата от 1928 г. насам. За сравнение, в останалите петъци (близо 4500 на брой) средното му повишение е с 0.05 на сто.

Разликата в т. нар. "анюализирана доходност" (възвръщаемостта, която инвестициите биха донесли за целия период до момента) е още по-впечатляваща - 4.2% за "фаталните" спрямо 12.8% за "нормалните" петъци.

Нещо повече - един от най-силните дневни спадове в историята на S&P 500 е регистриран на 13 октомври 1989 г., който също се пада в петък. Тогава е обявен провалът на сделката за придобиването на UAL Corporation (компанията майка на United Airlines), в резултат на което пазарите реагират с масови разпродажби, а широкият индекс S&P 500 пада с цели 6.1%.

Друг подобен случай е регистриран на 13 октомври 1933 г. (отново в петък), когато борсовият индекс губи 3.8% от стойността си.

В крайна сметка, въпросът за влиянието на фаталната дата върху капиталовите пазари остава отворен. Според някои експерти става въпрос за т. нар. "самоизпълняващо се предсказание" - пазарите падат, защото хората предварително са настроени негативно и с действията си предизвикват именно това, от което се страхуват.

Други обаче предпочитат да запазят рационалния си подход към нещата и купуват точно тогава, когато всички останали са сковани от страх. В някои култури пък страхът от петък 13-и въобще не съществува - в много азиатски държави, например, числото 13 всъщност се смята за щастливо.

В крайна сметка, всички тези нагласи и тенденции много често се неутрализират взаимно, което си личи от статистиката на пазарите - представянето на индексите на "фаталната" дата е много близо до средното. А това може да означава само едно - петък 13-и е просто един обикновен ден от седмицата.

* Терминът произлиза от гръцките думи Παρασκευή - петък, δεκατρείς"- тринадесет, и φόβο - страх.