Европейският съюз планира да пренасочи милиарди евро от Централна и Източна Европа към страните, които пострадаха най-силно от отминалата финансова криза.

Ако това се случи, страни - като Полша, Унгария и Чехия, ще получат по-малко европейски средства за сметка на държави-членки, като Гърция и Испания, пише Financial Times.

Реформата в кохезионната политика на ЕС ще бъде една от най-обсъжданите теми около проектобюджета на Общността за периода 2021-2027 г., който се очаква да бъде готов през следващия месец.

Промените предвиждат нов модел, по който да бъдат разпределяни европейските средства, които достигат сума от порядъка на 350 млрд. евро.

Брюксел иска да прекрати практиката парите да се разпределят между държавите-членки на база брутния вътрешен продукт на глава от населението.

Идеята е досегашният модел да бъде заменен от нов, разчитащ на широк набор от критерии, отразяващи всички икономически фактори - от младежката безработица, образованието и околната среда до иновациите и миграцията.

МВФ: Испанците вече са по-богати от италианцитеТова се дължи както на икономическото възстановяване на Испания, така и на политическата криза в Италия

Наред с преразглеждането на начина, по който ще се отпускат средствата, Европейската комисия планира да затегне условията за допустимост, включително добавяйки критерий, засягащ спазването на принципите на правовата държава, както и да приложи повече ограничения за начина, по който могат да се използват европейските пари.

Според проекта за изменение и допълнение на кохезионната политика на ЕС, който е бил разгледан от Financial Times, програмата ще функционира под нови принципи за „сближаване и ценности” – ясен сигнал какво очаква ЕС от държавите-членки в замяна на грантовото финансиране.

Промените навярно трябва да притесняват най-вече страни, като Полша и Унгария, които са двата най-големи бенефициента на европейски средства, намиращи се в конфликт с Брюксел.

Полша вече беше предупредена, че проблемите в съдебната система на страната могат да доведат до „огромни проблеми”.

Как новите правила за лични данни на ЕС засягат интернет бизнесаКакво точно означават новите правила на ЕС за големите интернет компании

Детайлите около реформата все още се изпипват зад кулисите. Въпреки това дипломати и официални лица очакват всичко това да доведе до пренасочване на средства от Полша, Чехия и балтийските страни към южната част на континента – Гърция, Италия, Испания и дори някои региони на Франция.

„Опитват се да го променят, така че да е против нас”, коментира неназован посланик в Брюксел на една от страните, които ще пострадат от реформата. „Това е друг начин, по който губим пари”, добавя официалното лице.

Реформата не само ще промени географските пропорции на кохезионната политика на ЕС, но ще постави и нови принципи и правила на разпределяне на средствата.

След като ЕС допусна приемането на нови страни-членки в Общността през 2004 г., бе приложена кохезионна политика, която да намали разликата между старите и нови членки на Общността.

Така Полша си гарантира 77 млрд. евро от тези средства за периода 2014-2020 г., Унгария 22 млрд. евро, а Словакия – 14 млрд. евро от общо 350 мрлд. евро предвидени по програмата.

Преговорите относно новата политика на ЕС ще бъдат свързани и с излизането на Великобритания от съюза, тъй като това ще изтъни общия бюджет. Европейският комисар по бюджета Гюнтер Йотингер посочи, че са необходими съкращения от порядъка от „5% до 10%”.

Според Джон Бачлер, експерт по кохезионна политика към университета Strathclyde, преговорите относно новия бюджет ще бъдат „най-трудните от 30 години насам”.

„Всички страни могат да изгубят финансиране по програмата, основният въпрос е колко големи ще бъдат загубите за отделните страни и региони”, казва той.

При определянето на бюджета през 2013 г., южни страни, като Гърция и Испания, се опасяваха от орязване на средствата с около 30%.

Страните в ЕС ще могат да намаляват ДДС в подкрепа на бизнесаЕК предлага правила, които да облекчат малкия и средния бизнес

Понастоящем политици, като Ангела Меркел и Еманюел Макрон, подкрепят идеята да се използва европейският бюджет за страни, които подслоняват голям брой лица, търсещи убежище, като Германия и Швеция.

През идните месеци един от ключовите моменти в преговорите относно бюджета ще бъде определянето на таван на допустимото европейско финансиране. По този начин ще се постигне сравнителен баланс в разпределянето на средства, който няма да удари толкова силно, както губещите, така и печелившите от реформата.

Според лица от Брюксел, новите правила могат да задължават отделните страни да имат по-голямо самоучастие в проектите, финансирани с европейски пари.

ЕК описва това като стъпка, която ще помогне за „увеличаване на чувството за собственост в политиката”.