На днешната дата - 26 април 2018 г., се навършват 32 години от аварията в атомната електроцентрала "Чернобил".

Последствията от екологичната катастрофа още не са напълно преодолени, а освен щетите, които нанася върху околната среда и жителите на засегнатите региони, тя оставя и своя дълбок икономически отпечатък.

Оценките за количествените му измерения са различни, но изседователите са единодушни, че става въпрос за стотици милиарди долари.

Русия, Беларус и Украйна (на чиято теритоия днес се намира централата) са най-потърпевши, но радиоактивният облак след инцидента се разпростира и над други европейски държави, които също пазят спомена за трагедията.

Ето някои от най-важните икономически последици от чернобилската авария:

1. На първо място са непосредствените ефекти от катастрофата. В потушаването на аварията загиват над 30 души и е унищожено оборудване за милиони долари.

2. Впоследствие започват да се трупат още по-големи разходи за запечатването на авариралия реактор и за стабилизиране на радиационния фон в засегнатите територии. Миналата година официално беше открит новият "саркофаг" над централата, който трябва да гарантира сигурността й през следващите 100 години.

С височината си от 108 метра и теглото си от 36 хиляди тона, той е най-голямата подвижна метална конструкция в света. Средствата за изграждането му, възлизащи на близо 2.5 милиарда евро, бяха отпуснати от Европейската банка за възстановяване и развитие.

3. В радиус от 30 километра около централата е определена карантинна зона с ограничен достъп. Нейната охрана и поддръжка също се калкулират в икономическите последствия от инцидента.

4. Човешкият фактор е с най-голяма тежест - както в социален, така и в икономически план. Непосредствено след инцидента са преселени над 330 000 души. Целият град Припят и прилежащите му села остават безлюдни.

5. Здравните грижи за пострадалите също се оказват огромно бреме, което оставя отпечатък за десетилетия напред. В първите дни след взрива над 1000 души са изложени на екстремно радиационно облъчване.

Над 4000 деца са диагностицирани с рак на щитовидната жлеза заради консумацията на замърсени хранителни продукти. По данни на Европейския парламент, от всички нoви cлyчaи нa paк, кoитo щe ce peгиcтpиpaт в Eвpoпa дo 2065 г., пoнe 0.01% вce oщe щe бъдaт cвъpзaни c paдиaциятa oт aвapиятa в Чepнoбил.

6. Над 7 милиона души в Русия, Беларус и Украйна продължават да получават социални помощи заради щетите, причинени им от аварията. Тези разходи достигат 5% от държавния бюджет на Украйна и 6% от този на Беларус.

7. Огромни средства са похарчени за изследвания в областта на хранителната промишленост. Разработвани са различни начини за намаляване на радиационното замърсяване на почвите и водите.

8. Мащабно перо са и разходите за мониторинг на радиоционния фон. След чернобилската авария в много държави са изградени допълнителни съоръжения за навременна реакция при подобни инциденти в бъдеще.

9. Складирането и съхранението на радиоактивните отпадъци също коства значителен финансов ресус.

10. Много експерти включват в изчисленията си и т. нар. "алтернативна цена" и невъзможността да се използва територията около централата за каквато и да е икономическа дейност, включително земеделие и дърводобив.

11. Загубата на енергийни мощности също нанася тежък икономически удар. Четвъртият енергоблок е затворен изцяло, а първи, втори и трети са рестартирани през октомври 1986 г. и продължават да произвеждат електричество чак до декември 2000 г.

12. Аварията слага край на ядрената програма на Беларус от съобръжения за сигурност. Според оценките на правителството в Минск, преките финансови загуби от това решение възлизат на 235 милиарда долара до наши дни.

Със сигурност към тези фактори могат да бъдат добавени и други преки или косвени щети. Още повече, че аварията се случва във възможно най-неподходящото време.

С падането на Берлинската стена и разпада на Съветския съюз в началото на 90-те години на миналия век, и Русия, и Украйна, и Беларус изпадат в изключително тежка икономическа ситуация. А справянето с щетите от чернобилската авария се очертава като сериозно допълнително бреме.

Факт е обаче, че инцидентът в Чернобил можеше да има и много по-тежки последствия, ако се бе случил в гъсто населен градски район, а не в отдалечените краища на Северна Украйна.

Аварията във Фукушима през 2011 г., например, предизвикана от земетресението в Тихия океан и последвалото го цунами, нанесе много повече икономически вреди от Чернобил, макар че изтеклата радиация тогава беше много по-малко.

Стигна се до затварянето на една пета от всички японски атомни централи, а производството на електричество в страната падна с 40 на сто.

Количествените измерения за индустриално развита икономика, като японската, естествено са несъизмерими с реалностите в СССР през 80-те години на миналия век. Според актуалните оценки, финансовите щети след Фукушима достигат над 500 милиарда долара.

Според някои експерти, дори и аварията в АЕЦ "Три майл айлънд" в САЩ на 28 март 1979 г. може да се оцени като по-голяма икономическа катастрофа от Чернобил, макар че в екологичен и социален план последствията от нея са минимални.

Причината е, че след нея се замразяват почти всички проекти за нови атомни централи в САЩ чак до 2007 г., а американските компании от сферата на ядрената енергетика губят своята конкурентоспособност на световните пазари.

Независимо от това обаче, Чернобил остава най-трагичният инцидент в историята на ядрената енергетика. А реалната оценка на последствията от него, за съжаление, ще бъде направена от следващите поколения.