Доброто старо ирландско уиски може да се превърне в поредната жертва на Brexit, пише Bloomberg.

От 400 години насам Bushmills дестилира своето питие край бреговете на река Буш в Северна Ирландия. И до този момент компанията не е имала никакви съмнения, че това, което произвежда, е именно ирландско уиски, а не нещо друго.

Днес обаче много хора от другата страна на границата, в Република Ирландия, са на мнение, че след излизането на Великобритания (а заедно с нея и на Северна Ирландия) от Европейския съюз вековната търговска марка не би трябвало да се използва.

"Не бих могъл да си представя, че те ще рекламират продуктите си като британско уиски, ълстърско уиски или нещо подобно. Разбира се, всичко това е въпрос на преговори", заяви по-рано тази седмица пред ирландския парламент премиерът на страната Лео Варадкар.

Въпросът с ирландското уиски е олицетворение на всички усложнения, пред които ще бъдат изправени Великобритания и Европейският съюз при договарянето на условията за раздялата помежду им, пише още изданието.

В момента европейското законодателство защитава правата върху търговската марка на ирландското уиски по същия начин, по който го прави за френското шампанско или за пармската шунка в Италия. Въпросът е дали това статукво ще се запази и след Brexit-а.

От Ирландската асиоциация на производителите на алкохолни напитки са категорични, че марката "ирландско уиски" трябва да се запази и от двете страни на границата.

Ако обаче на бутилката пише "ирландско уиски", а малко по-надолу стои надпис "произведено във Великобритания", може да настъпи сериозно объркване сред потребителите, особено на чуждестранните пазари, твърди председателят на асоциацията Патриша Калън, цитирана от Bloomberg.

Европейският съюз следи много строго за коректната идентификация на географския произход на продуктите, особено на хранителните стоки и напитките. Словашките дистилерии, например, не могат да продават продукцията си като ирландско уиски, точно както и испанските винари нямат право да произвеждат шампанско.

В конкретния случай с Bushmills става въпрос за традиционна ирландска марка, въпреки че от 2014 г. тя е собственост на мексиканския производител на текила Jose Cuervo.

Тази историческа репутация е и една от основните причини за добрите финансови резултати на компанията, защото тя се възползва от нарастващото потребление на уиски в световен мащаб.

Само в САЩ продажбите на ирландско уиски растат с 13%, до близо 900 милиона долара за миналата година. Голяма част от това повишение се дължи на марките в т. нар. "супер-премиум" сегмент, където една 9-литрова бъчва уиски може да струва над 200 долара.

"Ирландският произход на уискито осигурява добавена стойност, която трябва да бъде защитена", смята Патриша Калан.

От Bushmills отричат възможността да се стигне до някакви промени в търговското наименование. "Bushmills ще продължи да бъде ирландско уиски, каквото е било и през последните 400 години", заявява пред Bloomberg главният технолог на компанията Калъм Игън.

Проблемът лесно може да бъде решен, ако Великобритания и Европейският съюз се договорят да спазват взаимно своите защитени географски наименования. Другата алтернатива е британците да се откажат от този ангажимент, ако сметнат, че това би им помогнало по-лесно да сключват търговско споразумение с други държави.

"Ако някой иска да продава в Обединеното кралство напитка, наречена "шампанско", например, той няма да може да го направи, ако Великобритания зачита европейските търговски марки".

В крайна сметка, въпросът опира до това кои ще са ключовите търговски партньори на Лондон за в бъдеще - европейските държави или развиващите се икономики от Азия, Африка и Латинска Америка, някои от които прилагат агресивни политики за търговска експанзия.