Инвеститорите бягат от развиващите се пазари, в които политиците и централните банкери не направиха достатъчно за ограничаване на дефицитите, галопиращата инфлация и обезценката на валутите, пише Bloomberg.

Повишаването на доходностите по американските облигации и поскъпването на долара доведоха до отлив на капитали от по-рисковите инвестиции.

Парите вече не са евтин ресурс, а активите, натоварени с "политически багаж", стават все по-непопулярни сред инвестиционната общност. Последната седмица бе най-лошата за развиващите се пазари, откакто Доналд Тръмп пое президентския пост в Съединените американски щати.

Политиците и централните банкери от Турция до Аржентина се опитват да стабилизират валутните курсове в своите държави, а анализаторите очакват интервенциите и "спешните заседания" да зачестят в следващите месеци.

През последните две години развиващите се държави бяха облагодетелствани от рекордно ниските лихвени равнища, които накараха инвеститорите, търсещи доходност, да налеят милиарди долари на тези пазари. В повечето случаи те игнорираха крехките баланси по текущите сметки и дефектите в монетарната политика на тези държави.

Много централни банки се поддадоха на политически натиск и задържаха ниските лихви за по-дълго време от необходимото, улеснявайки трупането на дефицити в името на подкрепата на избирателите. Лидерите на тези държави не осъзнаваха колко спешно трябва да реформират икономиките си, а пазарите успокояваха съвестта им, тъй като успяваха да се възстановят след всеки шок и бързо да изтрият загубите.

От началото на 2016 г. инвеститорите в облигации купиха дългови книжа на обща стойност над 1.5 трилиона долара, емитирани от правителствата и компаниите на развиващите се пазари. Корпоративните акции на същите тези пазари повишиха капитализацията си с 8 трилиона долара за същия период, припомня Bloomberg.

Изданието дава пример с борсово търгувания фонд iShares Core MSCI Emerging Markets, който следи представянето на индексите на водещите развиващи се пазари. За повече от шест години той не беше регистрирал нито един ден на отлив на капитали.

В средата на април тази година обаче, когато доходността по 10-годишните американски държавни облигации се върна над нивото от 3%, безоблачната връзка между инвеститорите и развиващите се пазари започна да се пропуква. Турция е типичен пример за това как политическите решения могат да доведат до хаос на финансовите пазари.

Президентът на страната Режеп Тайип Ердоган, който ще трябва да се изправи в ключова битка следващия месец, заяви в Лондон, че ако спечели предсрочните избори, ще засили ролята на президентската институция в изготвянето и упражняването на монетарната политика в страната.

Изказването му дойде след поредния спад на турската лира, зад който Ердоган вижда сложна международна конспирация. Думите му обаче не постигнаха нищо друго, освен да предизвикат още повече паника сред инвеститорите, последвана от нови разпродажби на лирата.

Централната банка трябваше да се намеси, зявявайки, че ще направи всичко възможно за стабилизирането на валутния курс.

Аржентина също изпадна в тежко положение през последните седмици. Песото поевтиня с над 18% този месец, а централната банка на страната вече похарчи близо една десета от валутните си резерви, за да стабилизира валутата.

Интервенциите задържаха за известно време масираните разпродажби, но все още не е ясно дали институцията е успяла да си върне доверието на инвестиционната общност.

Грешната преценка и изборът на неподходящ момент за промяна в инфлационните цели през декември 2017 г. доведоха до разпродажби на валутния пазар и срив в курса на аржентинското песо с 23% от началото на годината. Това принуди централната банка да повиши основния лихвен процент до 40% (най-високия в света към този момент) и да се обърне за помощ към Международния валутен фонд.

В Индонезия рупията падна до най-иниските си нива от октомври 2015 г. насам, повлияна от бягтството на чуждите инвеститори. От началото на тази година те изтеглиха близо 3 милиарда долара от капиталовите пазари на страната, с което превърнаха местните борсови индекси в най-слабо представящите се за целия азиатско-тихоокеански регион. Отливът от облигационните пазари пък достига 2.3 милиарда долара.

Във вторник Индонеция обяви най-големия дефицит по търговския си баланс за последните четири години, с което засили спекулациите, че местната валута може би ще продължи негативната си тенденция и ще оскъпи допълнително обслужването на набъбналия външен дълг.

Всичко това води до извода, че любовта на инвеститорите към развиващите се пазари лека полека започва да угасва. Въпросът е какво ще се случи след нейния окончателен разпад и може ли той да даде началото на поредния цикъл на разпродажби на световните финансови пазари.