В отдалечена част на провинция Южен Хорасан в Иран, близо до границата с Афганистан, се намира село, което преди около век е населявано от хора с много нисък ръст. Доказателство за техния дарфизъм (заболяване, проявявящо се чрез забавен растеж и физическо развитие) се намира в местната архитектура.

От приблизително 200 каменни и глинени къщи, които съставляват древното селище, 70 или 80 са с изключително малка височина. Тези жилищни сгради са по-ниски от два метра, с тесни врати. Някои от тях имат тавани с височина до 140 см.

Браковете между близки роднини, лошата диета и питейната вода, пълна с живак, оставят жителите на Макуник половин метър под средната височина, характерна за хората от това време, посочва Amusing Planet.

В продължение на векове предците им живеят в почти пълна изолация от съвременната цивилизация. Районът е сух и безплоден, което затруднява отглеждането на животни. Рапица, ечемик и наподобяващ фурми плод, наречен jujube, са единствените земеделски продукти.

12- те най-странни градове в светаКато град, в който не можете да умрете

Хората оцеляват, консумирайки вегетариански ястия, което води до недохранване и слабо физическо развитие. Изолацията кара хората да се женят за близки роднини, а смесването на гените се забелязва в техните потомци. Част от тях са джуджета.

Ниският ръст обаче не е единствената причина, поради която обитателите на района строят по-малки къщи. Да имаш малък дом означава, че са необходими по-малко строителни материали. Той е по-лесен за отопление и охлаждане и се слива с пейзажа, което го право труден за откриване от потенциалните нашественици.

В средата на 20 век районът е повлиян от изграждането на пътища и достъпа до превозни средства, които позволяват на жителите на Макуник да разполагат с голямо разнообразие от храни. Децата стават по-здрави и по-високи от родителите си, а с подобреното здравеопазване броят на джуджетата започва да намалява.

Повечето от 700-те жители на градчето днес са със средна височина. От години те са напуснали лилипутските къщи и обитават нови тухлени сгради. Но освен домовете и височината им, животът им не се е подобрил особено. Той все още е тежък заради продължаватата суша в района.

По-младите хора отиват да търсят работа в близките градове, а по-възрастните жители разчитат на държавни субсидии.

Уникалната архитектура и наследство на Макуник има богат потенциал за туризъм, заради което местните се надяват, че един ден ще създаде възможности за работа и бизнес в селото.