На този етап няма категорично решение как ще продължи програмата за енергийно обновяване на жилищата след изразходване на осигуреното финансиране, а само идеи и предложения.

Единственото ясно е, че ефектите от нея са изключително големи и трябва да продължим да изпълняваме сходни програми за жилищно обновяване. Това заяви в сутрешния блок на Нова телевизия заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова.

Тя обясни, че настоящата програма за саниране ще се изпълнява до размера на наличното финансиране, с което ще се обновят 2022 сгради.

„До края на 2018 г. ще сме готови с новия модел, който ще има ясна и дългосрочна визия за следващите 25 години“, посочи Крумова. По думите й програмите могат да бъдат структурирани по различен начин, в зависимост от различните регионални и индивидуални условия.

Обсъжда се идеята за въвеждане на съфинансиране от страна на собствениците, както и за диференциране на помощта в зависимост от климатичните, икономическите или демографските обстоятелства в регионите, или икономическото състояние на всеки гражданин.

„Целта е да стимулираме собствениците, защото това са частни сгради. Ние подпомагаме частните собственици да обновяват своите жилища“, коментира Крумова.

Тя напомни, че според анализите в страната има 44 хил. жилищни блока на възраст 30, 40 и повече години, които трябва да се обновяват, за да се удължи срокът им на експлоатация, а не след време да се рушат.

Нова услуга ни спестява парите за ремонтДанни на търговските банки у нас показват, че най-честата причина, поради която българите прибягват до тегленето на потребителски кредит, е ремонт на дома

„От тях ние ще обновим над 2000 блока, а 42 000 остават. Нужните средства са огромни, за това търсим по-устойчив модел на подпомагане с въвеждането на съфинансиране и приоритизация на базата на критерии, които ще се определят след широко обществено обсъждане“, каза Крумова.

Друга възможна мярка е диференциран подход спрямо хората с по-големи и по-малки възможности, както в един блок, така и в цели райони. Заместник-регионалният министър уточни, че именно в регионите с по-слабо икономическо развитие има и блокове в по-тежко състояние.

„Трябва да осъзнаем отговорността, която имаме като собственици на апартаментите си за общото състояние на блоковете. Има абсолютна необходимост от промяна на манталитета. Не може държавата да е виновна, че не сме се разбрали за поддръжката. Ако искаме държавата да ни помага трябва да осъзнаем и отговорността си по отношение на поддръжката, защото тя в момента не е адекватна“, коментира още Крумова.

Тя добави, че именно заради невъзможността на собствениците да се сдружат и поддържат общата собственост е създадена програмата за енергийна ефективност. Към днешна дата има подадени заявления за саниране на 5500 сгради, а регистрираните сдружения на собствениците са около 7000.

„Очевидно е, че трябва да има подпомагане от държавата и бюджета. Обмисляме различни идеи, защото един унифициран модел не върши достатъчно работа. Има хора, които могат да си позволят доплащане, други не. Ние правихме допитване до хората и около 40% са готови да участват със съфинансиране“, допълни тя.

По отношение на сигналите за некачествена работа зам.-министър Крумова подчерта, че те са много малко на фона на цялото саниране. Факторите, които определят подобни сигнали, не са финансови, защото референтните стойности са достатъчни, за да се работи качествено.

Става дума за квалификация на работници, скорост на изпълнение. „Проверяваме всеки сигнал и там, където има нарушения налагаме санкции“, отбеляза тя.