Преди три години в Българската предприемаческа асоциация (BESCO) стигат до един очевиден проблем. Бизнесът вече има достатъчно награди. Още една вечер със статуетки и ръкопляскане трудно би добавила нещо.

„Всички ние много не искахме да правим поредните награди, просто да се раздават едни статуетки. Искахме за цялото това нещо да има някаква мисия, да има нещо отвъд“, разказва пред Profit.bg Мария Николова, която отговаря за стратегическите партньорства в BESCO.

Оттам идва Hall of Fame. Събитието се провежда през ноември в Народния театър „Иван Вазов“, а изборът събира на едно място предприемачеството, културната институция и месеца на народните будители.

„Беше много такава щура идея. Казахме си: „Айде да го направим в Народния театър“. Ние нямахме идея как въобще това може да се случи на практика, но просто в нашите глави звучеше супер.“

Тази година амбицията е по-голяма от една вечер в Народния театър.

„Искаме събитието да излезе извън самата зала и да достигне до много по-широка аудитория от тези 700 души, които могат да присъстват. Тази година правим партньорство с училища, с университети, за да може не само да показваме тези светли примери на гостуващите, но и да достигнат като примери за младите, за следващото поколение“, казва Николова.

Мария Николова, която се занимава със Стратегическите партньорства в BESCO

Третото издание идва и в интересен момент за самия български бизнес. Част от компаниите, които допреди няколко години мереха успеха си спрямо местния пазар, вече отдавна играят друга игра. Производствата се автоматизират, новите пазари се превземат по-бързо, а предприемачи, натрупали пари и опит, все по-често ги влагат обратно в средата. В същото време старите проблеми с кадрите, образованието и предвидимостта не са отишли никъде.

По-бързи компании, по-високи очаквания

Мария Пеловска, която отговаря за връзките с общността в BESCO, поставя политическата предвидимост сред първите промени, които бизнесът усеща. Дори ограничен хоризонт за планиране е повече от това, с което компаниите разполагаха през голяма част от последните години.

„Имаш хоризонт, имаш някаква, дори елементарна предвидимост, нещо, което не беше така.“

„Имаме наистина доста, доста сериозен пробив“, добавя Пеловска.

Мария Пеловска, отговорник Връзки с общността в BESCO

Миналогодишната петица на Hall of Fame е добра снимка на различните лица на този пробив. Сред финалистите бяха Райчо Райчев от EnduroSat, Дарин Маджаров от „Уча.се“, Богомил Балкански, Светлин Наков от SoftUni и братята Красен и Жечко Кюркчиеви от „Фикосота“ и TESY.

„Можем да дадем пример за Дарин и „Уча.се“, които преди навлизаха в продължение на години в нови пазари. В момента го правят за два месеца“, казва Николова.

При Кюркчиеви технологичната промяна вече е част от самото производство.

„Това, което Кюркчиеви правят с TESY и „Фикосота“, е много впечатляващо. Ако отидете в техните фабрики, ще видите, че около 90% от производството е роботизирано.“

Тъкмо такива примери карат BESCO все по-малко да дели компаниите на „технологични“ и „традиционни“.

„Те всичките вече са технологични“, казва Николова.

При SoftUni технологичната промяна идва с друга цена. Компания, изградена до голяма степен около огромното търсене на хора, които искат да станат програмисти, трябва да реагира на пазар, в който AI започва да променя именно този тип работа.

За Николова SoftUni е пример колко бързо един установен бизнес понякога трябва да пренареди посоката си.

„Това са компании, които растат, но предизвикателствата пред тях са всеки ден и предприемачите наистина съумяват в рамките на месеци да обърнат напълно стратегията, посоката, за да оцелеят и да продължават да правят това, което правят.“

Оценката за бизнес средата се подобрява рязко, но растежът все по-често опира до недостиг на умения, достъп до капитал и администрация, която не смогва на темпото на компаниите

Българските предприемачи през 2026: Повече AI, повече идеи, същите проблеми с бюрокрацията

Какво правиш, след като вече си успял

Големите инвестиции и новите пазари са лесната част за разказване. Те имат числа, сделки и ясни заглавия. По-малко видима остава промяната в поведението на хората, които вече са минали през най-тежката част от изграждането на бизнес.

Пеловска я вижда в готовността им да споделят натрупаното.

„Това, което не изплува толкова често на светлина, е колко много от тези предприемачи отдават от времето и опита, които са натрупали с изключително много труд. Всъщност те го връщат обратно към системата.“

Райчо Райчев е примерът, към който и двете се връщат. Покрай EnduroSat той участва в образователни програми, лаборатории и инициативи, които трябва да направят космическия сектор по-достъпен за хора, които тепърва влизат в него.

„То е менторство, то са нови места, където да могат младите таланти да се развиват, дарения и така нататък“, обяснява Николова.

Пеловска е по-критична към начина, по който подобни истории стигат до широката публика.

„Това, което най-много чухме и видяхме, е снимката на Райчо с Макрон как си стискат ръцете. Но никой не наблегна на това защо е Райчо там. Какво точно успя да постигне?“

От BESCO виждат проблема и от първа ръка. При срещи и лекции в университети екипът на асоциацията често попада на студенти, които не познават дори част от най-успешните български предприемачи.

„Тези младежи въобще не са чували за тези хора, не са чували за компаниите, което е доста показателно за нашето образование“, казва Николова.

Според нея бизнесът в известна степен вече се опитва да запълни тази празнина сам. Не само с лекции и менторство, а с академии, програми и директна работа с университети.

Финтехът разработва инфраструктура за момента, в който AI агентите няма само да търсят и препоръчват, а ще подготвят покупки и плащания от името на потребителя

Кой ще даде портфейл на AI? Българският стартъп Yugo и инфраструктурата зад плащанията през агенти

Бизнесът търси хора, младите търсят вход

„Кадрите генерално са огромно предизвикателство“, казва Николова.

Тя има предвид целия пазар. Производствени компании не намират достатъчно хора за по-нискоквалифицирана работа. За висококвалифицираните позиции недостигът остава. В същото време млад човек без опит може да прекара месеци в търсене на първата си нормална работа.

„Хем на компаниите им трябват нови млади таланти, хем на младите им трябва работа. Обаче някак си не могат толкова лесно да се срещнат по средата, защото трябва бизнесът наистина много да инвестира, така че бързо да ги адаптира към това колко бързо се е променил светът.“

AI допълнително усложнява тази сметка. Част от задачите, с които преди начинаещият служител е трупал опит, вече са сред първите кандидати за автоматизация. За работодателя това може да спести разход днес. След няколко години обаче опитните хора трябва да са дошли отнякъде.

„Ако в момента един бизнес решава: „ОК, аз ще си ползвам AI, не ми трябват джуниър хора“, да де, но в даден момент джуниър хората ти трябва да ги развиваш, за да станат на по-високи позиции. И този проблем ще се задълбочи.“

Николова очаква натиск и върху IT сектора, който години наред поемаше голяма част от добре платените квалифицирани кадри в България.

„Това са умни хора, това са данъкоплатци. Какво правим с тях?“

От другата страна са производствата, за които старото българско предимство също започва да се изчерпва.

„Вече в България, каквото и да си говорим, не е толкова евтина работната ръка, както беше преди това.“

Това се усеща особено силно извън големите градове. Пеловска разказва за срещи с предприемачи в Сливен, където цената на труда, липсата на хора и натискът върху производителността вече поставят част от компаниите пред доста по-трудни решения.

Към недостига на хора се добавя и нещо, от което бизнесът се оплаква от години.

„Бизнесът има нужда от предвидимост. Това е абсолютно задължително“, казва Николова.

Късното приемане на бюджета, внезапните промени и административната тежест затрудняват не само големите инвестиционни решения. Те правят по-трудно и простото упражнение една компания да си направи собствен бюджет за следващата година.

Заводи затварят, инженерни центрове се свиват, а държавата поставя под въпрос едно от малкото сигурни преимущества - предвидимото облагане

България губи старите си предимства за бизнеса. А нови още няма

Капиталът започва да търси път и от България

На фона на тези проблеми Николова определя реформата с мултифондовия модел като една от по-съществените победи за предприемаческата среда.

България има компании, които могат да минат първите етапи на развитие тук, но когато дойде време за по-голям рунд, навлизане на нов пазар или сериозно разширяване на производството, обикновено започват да търсят парите на Запад.

„Ние просто нямахме фондове с такъв тип капитал“, казва Николова.

Очакването е част от новия ресурс през алтернативни инвестиционни фондове да стигне именно до по-зрели компании, които вече са доказали продукта и бизнеса си, но имат нужда от следващата голяма сума.

„Това е много, много ключова победа за екосистемата. Наистина очакваме десетки милиони капитал, който да отиде за тези инвестиции.“

Ако това проработи, за част от българските компании следващият инвеститор няма задължително да бъде на няколко часови зони разстояние.

Но за Николова една от по-големите промени изобщо не е финансова. Тя е в образа на самия предприемач.

Николова си спомня как за поколението на родителите ѝ думата „бизнесмен“ често е вървяла с доста по-мътна представа за произхода на парите, връзките и начина, по който се прави бизнес.

„Бизнесмените по-скоро са тия, дето парите седят на скрито. Никой не знае какво се случва с тях, откъде идват тия пари и така нататък.“

Точно тук Николова вижда една от големите разлики между стария образ на „бизнесмена“ и новото поколение предприемачи.

„В момента това се променя абсолютно на 100%. И това са хората, които излизат с лицата си и разказват какви са те като хора. Вдъхновяват, помагат.“

Точно това BESCO иска да изкара извън залата. Райчо Райчев може лесно да изглежда като човек от друга орбита, особено за студент, който тепърва избира накъде да тръгне.

„Не искаме човек да гледа Райчо и да си казва: „Той стигна до космоса, аз никога няма да стигна дотам.“ По-важното е да види, че и той може да даде нещо нататък. Да бъде ментор, да сподели опита си, да помогне на някого. Всеки има с какво.“