10 години след като Европейската централна банка (ЕЦБ) вдигна лихвите, само за да обърне посоката месеци по-късно, след като Lehman Brothers Holdings Inc. фалира, а пазарите блокираха, участвалите във вземането на това решение все още стоят зад него.

Решението на 3 юли 2008 г. да се повиши основната лихва с четвърт процентен пункт - до 4.25%, бе считано от инвеститорите за рисково, но тогавашният президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише твърди, че по онова време то е било необходимо, за да бъде ограничена инфлацията.

Според него, всичките 21 членове на Управителния съвет са били единодушни при вземането на това решение.

Гертруд Тумпел-Гугерел е сред тези бивши членове на съвета, които разказват пред Bloomberg за това заседание.

“Фалитът на Lehman нямаше как да бъде предвиден. Вярно е, че наблюдавахме голям ръст на кредитирането в предходните години, но системната криза нямаше как да бъде предвидена. Нашата основна цел бе да ограничи очакванията за инфлацията”, казва Тумпел-Гегерел, която е член на Изпълнителния съвет на банката в периода 2003-2011 г.

Инфлацията тогава е 4%, или два пъти на таргета на банката. В основата й е скокът на цените на петрола (без цените на енергийните и хранителните продукти инфлацията бе под 2%), но имаше и опасения, че натискът се засилва.

“Инфлацията в момента е най-голямото притеснение за нашите 320 милиона съграждани. Те разчитат на нас за стабилността на цените в период, който очевидно е много взискателен. Те могат да разчитат на нас. Могат да имат доверие на факта, че Управителният съвет на ЕЦБ ще направи каквото е необходимо”, казва Жан-Клод Трише на пресконференцията си на 3 юли 2008 г.

Джордж Провопулос си спомня тази среща като първата си като управител на Централната банка на Гърция - пост, който е заел само две седмици преди това.

“От инфлационна гледна точка нещата изглежда се влошаваха. По тази причина това решение бе взето тогава. След няколко месеца обаче, в началото на септември, се появи проблемът с Lehman Brothers и изведнъж цялата среда се промени навсякъде по света. Тогава осъзнахме, че това не е само американска криза, а че е международна криза”, казва Провопулос, който е част от Управителния съвет в периода 2008-2014 г.

Трима от настоящите членове на Управителния съвет на ЕЦБ също участват във вземането на това решение, като сред тях е и настоящият президент Марио Драги, който тогава е управител на Централната банка на Италия.

Членът на Изпълнителния съвет Ив Мерш е управител на Централната банка на Люлксембург, а Ерки Лийканен оглавява Централната банка на Финландия.

Тримата мъже, които отказват коментар за публикацията на Bloomberg, и техните колеги след това наблюдават как Lehman се сгомолясва, Bank of America Corp. купува Merrill Lynch & Co., а правителството на САЩ поема контрол на American International Group Inc. (AIG).

Пазарите по света се сриват, банки биват спасявани из цяла Европа, а водещите централни банки по света наливат стотици милиарди евро, долари и други валути във финансовата система.

В кооординиран ход през октомври ЕЦБ намалява основната си лихва с половин процентен пункт и след това продължава в същия дух. До май 2009 г. лихвата вече достига 1%.

“Най-голямата поука е, че това дава представа колко слепи много от официалните институции са били за състоянието на финансовата ситема по онова време и за зараждащата се криза,” казва Джеймс Никсън, икономист в Societe Generale през 2008 г., който сега работи в Oxford Economics. “От моя опит като икономист, това не беше в обхвата на нашия радар.”

Имаше признаци, които предупреждаваха какво може би предстои. Растежът на икономиката на еврозоната се забавяше, а в Испания и Ирландия имаше срив на имотния пазар.

Федералният резерв на САЩ бе намалил лихвата си седем пъти в предходните 10 месеца, борейки се с проблеми, сред които и фалита на Bear Stearns Cos. Централната банка на Англия бе намалила основната си лихва на три пъти след масовото теглене на средства от Northern Rock Plc.

Лукас Пападемос, който по онова време е вицепрезидент на ЕЦБ, също защитава предприетото действие.

“Съветът, разбира се, бе наясно, че икономическата и финансовата ситуация се влошава и че има рискове за икономическия растеж. Въпреки това, мащабът на тези рискове не бе счетен за много сериозен и в средносрочен план се очакваше умерен икономически растеж”, казва Пападемос, вицепрезидент на ЕЦБ в периода 2002-2010 г.

Витор Констансио е управител на Централната банка на Португалия по онова време, преди да наследи Пападемос като вицепрезидент на ЕЦБ. Неговият маднат приключи през май и поглеждайки назад към 2008 г. в една от последните си речи, той каза, че членовете на съвета “реагирали пресилено” на данните за инфлацията.

Атанасиос Oрфанидис, управител на Централната банка на Кипър по онова време, пише през 2014 г., че отговорът на ЕЦБ на кризата е бил “до известна степен закъснял.”

Трише вдигна лихвите отново на два пъти през 2011 г. Още веднъж това действие имаше обратен ефект. Драги незабавно облекчи паричната политика, след като пое поста през ноември същата година, когато Еврозоната изпадна в рецесия и дългова криза.

Той облекчава политиката оттогава. Сега Управителният съвет обаче се подготвя да опита отново, слагайки край на програмата си за изкупуване на облигации и давайки индикации, че лихвите може да нараснат от настоящите рекордно ниски нива след лятото на 2019 г.

Това няма да е лесно решение, както отбелязва Лийканен в своя реч през ноември 2011 г.

“Чарлз Киндълбъргър, който се занимава с изучаване на финансовите кризи, пише, че "прекалено малко и прекалено късно" е едно от най-тъжните изречение в речника на централните банки,, но "прекалено много и прекалено рано" не е много по-добре”, казва Лийканен.