Децата днес са по-търпеливи, отколкото преди 50 години
Днешните деца. Изричането на фразата обикновено е последвано от въртене на очи и думи, като погълнати от себе си, нетърпеливи и имащи право на всичко.
Схващането, че днешните деца се нуждаят от незабавно удовлетворение се оказва погрешна. Всъщност ново проучване сочи, че те са много по-търпеливи, в сравнение с децата преди 50 години.
Да, точно така. Децата на 21-и век могат да чакат по-дълго за награда, отколкото децата на същата възраст преди едно поколение и едно поколение преди това.
Новото проучване показва, че днешните деца в предучилишна възраст са по-добри в това, което психолозите наричат саморегулиране, или съзнателния контрол на непосредствените желания на човек — способността да задържат и да изчакват, докато дойде подходящото време.
Стефани Карлсън, автор на проучването и преподавател в Института за детско развитие към Университета на Минесота, знае, че нейното откритие ще бъде изненадващо: “По подразбиране се допуска, че няма как децата да отлагат. Те са свикнали да бъдат възнаграждавани незабавно и вече не знаят какво е да бъдеш отегчен.”
Резултатите от прилагането на известния „маршмелоу тест“ обаче оборват това схващане. Експериментът е разработен през 1968 г. от Уолтър Мишел от Станфордския университет, като в него участват 165 деца на възраст между 3 и 5 г.
Правилата са простички: Всяко дете е оставено само в тиха стая с две чинии с лакомства. В едната чиния има едно лакомство — една бисквитка Oreo или един маршмелоу, например. Докато в другата чиния има две лакомства.
След това на децата се казва, че възрастният трябва да излезе, “за да свърши някаква работа”, но ще се върне веднага, ако детето позвъни на звънец. Ако това се случи, тогава детето има право да изяде едно лакомство. Ако обаче детето изчака, докато възрастният се върне, без да е повикан, тогава има право да изяде по-голямата порция.
Авторите на проучване гледали през едностранно огледало дали децата облизват или изяждат лакомствата, докато чакат, или пък се контролират, докато възрастният се завърне.
Според новото проучване на доктор Карлсън, същият експеримент бил повторен през 80-те години със 135 деца, както и след 2000 година с 540 деца в предучилищна възраст. Оказва се, че децата от новото хилядолетия изчаквали средно по 7 минути, или с една минута повече от децата през 80-те години и с две минути повече от децата през 60-те години.
В този период от 50 години децата на една и съща възраст ставали все по-добри в контролирането на своите пориви.
На какво се дължи това изненадващо развитие?
“Опитваме се да разберем какво се е променило, така че децата са увеличили способността си да забавят получаването на възнаграждение, въпреки очакванията,” казва Карлсън. Подобренията по отношение на храненете и БВП може би са оказали ефект върху разширяването на възможностите и познавателния хоризонт пред децата.
Родителските грижи също са се развили. Противно на схращанията, родителите прекарват повече време в общуване с децата си, отколкото преди. В средата на 60-те години родителите са прекарвали средно по 36 минути на ден в учение и игри с децата си.
До 1998 г. тези минути се удвояват до 78 на ден. Родителите също така се концентрират повече върху способността на децата да вземат решения сами. Вероятно най-важното е, че в сравнение с 1968 г., в пъти повече повече деца на 3 и 4-годишна възраст посещават детска градина, а техните учители са по-образовани, от когато и да било.
Резултатите от проучването пораждат и някои важни въпроси. Децата в университетските детски градини, участнали в последните проучвания, обикновено са от семейства с бели, образовани родители от средната и горната класа.
Самоконтролът се подобрява постоянно. Остава да се види обаче дали децата с друг произход също научават важния житейски урок, че добрите неща идват при тези, които умеят да чакат.