Световният оръжеен пазар е в разцвет, а купувачите имат все по-голям избор. Страни, които доскоро бяха само вносители, вече се борят за пазарен дял и търсят своето място под слънцето, а това изнервя настоящия лидер в лицето на САЩ, пише The Economist.

Само преди няколко месеца канадските политици водиха оживен дебат за това дали страната тябва да продаде военни бронирани машини на Саудитска Арабия на стойност 12 милиарда щатски долара.

Тогава правителството все пак реши да сключи сделката, но все пак се съобрази с мненията на критиците и подписа международен договор, забраняващ оръжейната търговия с държави, които подкрепят тероризма, припомня изданието.

От тогава насам обаче ситуацията претърпя обрат и не друг, а именно Саудитска Арабия постави сделката под въпрос.

След като канадският външен министър публикува в Twitter призив за освобождаването на няколко политически затворници в близкоизточната дъжава, Рияд обяви, че прекратява търговските си взаимоотношения с Канада.

Сега правителството в Отава се чуди дали саудитците все още искат да сключат въпросната сделка. Но ако те все пак решат да се оттеглят, има много държави, които с радост биха им предложили алтернативни решения.

Според Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира, Саудитска Арабия може да закупи подобна техника от Турция, Южна Корея или Бразилия.

Междувременно в Съединените американски щати Конгресът притиска администрацията да приеме закон, който ще принуди останалите държави да направят ясен избор от кого да купуват оръжия - или от САЩ, или от Русия.

Пентагонът обаче се опасява, че дипломатическото влияние на САЩ вече не се простира толкова далече. Военните са по-склонни да приемат желанието на някои държави да купуват и руска техника, стига да поемат дългосрочен ангнажимент постепенно да се откажат от този "навик".

Всичко това е илюстрация на волатилността и несигурността на световния оръжеен пазар в момента, пише още The Economist. Глобалното търсене на военна техника нараства, броят на продавачите се увеличава, а западните държави изпитват усещането, че контролът постепенно се изплъзва от ръцете им.

Купувачите, от своя страна, се чувстват силни и държавите, като Индия, Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства защитават правото си на избор.

Числата показват, че Съединените американски щати все още държат доминираща позиция на глобалния оръжеен пазар. Любопитното е, че американската администрация изглежда все по-притеснена по отоншение на тази своя роля.

През последните пет години пазарът на оръжия и бойна техника в световен мащаб е нараснал с 10% спрямо предходната петилетка, показват данните на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI).

Пазарният дял на американските компании се е увеличил от 30 на 34% за същия период. Следващите в списъка са Русия, Франция, Германия, Китай и Великобритания.

От една страна, "нервността" на САЩ се дължи на факта, че на пазара започват да навлизат нови играчи, особено Китай. От друга, Америка се опитва да запази лидерските си позиции в полето на новите технологии и иновациите във военната техника.

Типичен пример за това бе появата на китайски боен дрон на авиоизложението в Париж тази година. Той наподобяваше американските безпилотни машини, които се използват за ликвидиране на терористи в Пакистан.

Досега Съединените щати бяха склонни да споделят подобни технически нововъведения само с европейските си съюзници от НАТО. Ако новата законова рамка бъде приета обаче, кръгът от потенциални клиенти ще се разшири и по този начин САЩ ще се опитат да блокират експанзията на Китай и Русия, както и амбициите им да се настанят на пазар, който се очаква скоро да достигне обем от 50 милиарда долара.

Доскоро Китай се изявяваше основно в ролята си на купувач на оръжия и то главно от Русия. Продажбите на китайски оръжия пък отиваха най-вече при близките им съюзници, като Пакистан.

Но в последните години Поднебесната империя успя значително да разшири капацитета на военната си индустрия и вече може да изпълнява много по-мащабни проекти, в това число да доставя бойни кораби и подводници.

Американският оръжеен износ пък е изправен пред сложното предизвикателство да балансира между икономическите и геополитическите възможности за печалба, от една страна, но от друга, да не споделя технологии, които могат да дестабилизират критични региони или да се изолзват срещу САЩ.

Не на последно място, едни от най-сериозните конкуренти на САЩ на този пазар са именно съюзниците от НАТО. За Великобритания и Франция износът на оръжия е инструмент за поддържане на собствените им военни комплекси.

В допълнение, Китай не е единствената държава, която през последните години се превърна от купувач и вносител на технологии и ноу-хау в експортно ориентиран продавач - същото се случва и с Турция, ОАЕ и Южна Корея.

Япония също се опитва да "отхапе" своето парче от оръжейната баница, след като правителството отмени ограниченията върху разработката и износа на оръжия през 2014 г. Амбицията на японците е да се състезават с Китай за дял на пазара в Азиатско-тихоокеанския регион.

Колкото до Русия, данните на SIPRI показват, че делът й на глобалния пазар се е свил от 25 на около 22% през последните пет години, но от друга страна, Москва предлага изпитани технологии и поддръжка на високо ниво, особено в сферата на авиацията.

Това създава много дилеми пред САЩ, като един от най-емблематичните примери е ситуацията в Индия. Съединените щати имат амбицията да пласират оръжия на стойност 6 милиарда долара на индийския пазар, но в същото време са удивени от настояването на Индия в същото време да закупи и противовъздушни ракети С-400 от Русия.

Те биха им помогнали да парират евентуални опасности, идващи от Китай и Пакистан. Индонезия и Виетнам също нямат намерение да се отказват от покупката на руска военна техника.

Американският министър на отбраната Джеймс Матис се опитва да убеди конгресмените, че твърдият подход спрямо клиентите на Русия няма да е продуктивен. По думите му трябва да се работи за постигането на споразумения и поемането на ангажимент от тези държави, че в един по-дълъг хоризонт ще намалят зависимостта си от Москва.

Освен това, колкото и да е странно, САЩ и Русия имат и общи интереси на оръжейния пазар. Индия отново се откроява като пример за това. Наскоро страната бе приета в т. нар. "Режим за контрол на ракетните технологии" - група от държави, които поемат ангажимент да не продават балистични ракети на страни с диктаторски или терористични режими.

Това улеснява и Москва, и Вашингтон в опитите им да продават ракети с голям обсег на Индия.

Двата гиганта в сферата на бойните технологии може и да нямат много допирни точки, но тази със сигурност е една от тях, пише още The Economist.