Когато Стив Балмър ръководел Microsoft Corp, той с радост избирал между ръководител А и ръководител Б. Не така обаче стояли нещата с избора между двама инженери, например.

Сега, като собственик на баскетболния отбор Лос Анджелис Клипърс, той използва сходен подход. Той може да избира ръководителите в компанията, но не се опитва да избира сам играчи. Всъщност, той е научил много за подбора на таланти от процеса на пресяване, който използва неговата компания.

Преди Клипърс да заложат на даден играч, те разговарят с негови треньори, с родителите му, с бивши съотборници, противници, с хора, които подават кърпите в съблекалнята. Те проверяват присъствието му в социалните мрежи и се опитват да си изградят по-обща картина за това какъв играч и състезател разглеждат.

“Като баскетболен отбор ние правим много по-подробни проверки на играчите, които ще избираме в драфта или ще купуваме, отколкото някога сме правили в Microsoft при наемането на хора,” споделя Балмър пред WSJ. “Това е един нов урок, който научих по отношение на начина на мислене не само при привличането на играчи, но и на ръководители.”

При спорта има максимална прозрачност. “Ние залагаме всеки ден на играчи, на треньори,” казва той. “Има си начин за измерване на това: колко мача си спечелил, печелил ли си титла, взел ли си ключовия играч, който е свободен агент? Това са залози и получаваш оценка за тях, а всеки фен ги знае. Всеки има видимост върху това как си се справил.”

Бившият главен изпълнителен директор на Microsoft споделя пред изданието и кои са някои от най-лошите и най-добрите му залози преди да навлезе в света на спорта.

Най-добър залог: Напускането на Станфордския университет заради Microsoft
Инвестиция: Напускане на университета
Печалба: Кариера, която му донесе молиарди долари

Когато Балмър влиза в Харвардския университет през 1973 г., той мислел да става физик или математик. След като работи в университетския вестник и ръководи футболния отбор обаче, той решава, че ще се занимава с бизнес.

След това се записва в бизнес училището на Станфорд, но отлага началото на обучението си, за да натрупа малко трудов стаж. През първата си година той получава оферти от летните програми на три консултантски компании, инвестиционна банка и Ford.

След това негов приятел от Харвардския университет на име Бил Гейтс му се обажда и му казва: “Имаме нужда от човек, който разбира от бизнес.”

Балмър отива в Сиатъл на интервю за работа, а посещението му съвпада с началото на отпуската на Гейтс. Балмър закарва Гейтс до летището в личната му кола. След това, докато Гейтс бил на яхта с приятели, те преговаряли по радиостанция с Балмър.

“Беше пуснал звука на високоговорител и неговият приятел му каза, ‘Хей Бил, просто му дай каквото иска. Имаш нужда от тази почивка,’ ”, спомня си Балмър. “Успяхме да се договорим.”, допълва той.

Договорка включвала той да довърши годината, която впоследствие се оказва единствената му в Станфорд, и след това да се присъедини към Microsoft с 8.75-процентен дял в компанията.

Изводът: “Ако намерите нещо, което наистина ви въодушевява, захващайте се с него”, казва той.

Балмър твърди че Гейтс е “най-умният човек, когото някога бил срещал”, а компанията, макар и малка, била лидер в зараждаща се сфера, която го въодушевявала. Затова решил да се захване с това.

Най-лошият залог: Продажбата на акции на Microsoft, за да инвестира в мебели
Инвестиция: Десетки милиони
Загуби: Стотици милиони в бъдеща оценка на акциите

В края на 80-те години, когато акциите на Microsoft не се представят добре, Балмър купува около 50 млн. акции, за да покаже, че все още е отдаден на компанията. Състоянието му било изцяло обвързано с акции на Microsoft, затова му се наложило да вземе заем, за да купи акциите.

Няколко години по-късно негов приятел му разкрива възможност за навлизане в бизнеса с мебели. Балмър си мислел две неща: идеята му харесвала и искал да изплати заема, който бил взел, за да купи акциите. Продал акции на Microsoft за десетки милиони долари, за да осъществи и двете.

Балмър и неговият приятел купуват Marker Brothers . компания за търговия на дребно с мебели в Лос Анджелис, и Breuners - друга верига в Сан Франциско. Компаниите впоследствие фалират, а Балмър губи почти цялата си инвестиция, ако се изключат средствата от продажбата на имотите на двете компании.

По-голямата загуба обаче е това, което е щяло да се случи с парите, ако ги бе оставил в акции на Microsoft. “Ако погледнете тези две неща, не мога да ви кажат колко ститици милиони долари ми струваше”, казва Балмър.

Изводът: Придържайте се към това, което разбирате. Според Балмър, проблемът бил в това, че не разбирал бизнеса с мебели.

Въпреки че през годините има няколко други инвестиции, като Twitter, които му се отплащат добре, Балмър твърди, че държи парите си в акции на Microsoft и в индексни фондове.