Може ли Северна Корея да стане член на МВФ?
По време на последното общото събрание на ООН, което се проведе в края на миналия месец, президентът на Южна Корея Мун Дже-Ин проведе разговори със Северна Корея в посока сближаване и отваряне на изолираната страна към света.
В резултат на тези разговори се роди интересна новина, която за пореден път повдига редица въпроси относно бъдещето на комунистическата държава.
По думите на Мун Дже-Ин, лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун е заявил, че „желае да се присъедини към Международния валутен фонд и Световната банка, както и към другите международни агенции”, предава Reuters.
Тези амбиции, колкото и да са неясни засега, хвърлят частична светлина върху предизвикателствата, които ще срещне Северна Корея, ако действително иска да стане част от глобалната икономика.
Страната от десетилетия е изолирана от по-голямата част от света заради нейната ядрена програма и системното нарушаване на човешките права.
Така, според експерти, присъединяването на Северна Корея към международните финансови организации навярно ще бъде един дълъг процес, пише BBC.
Придобивките
Защо една комунистическа страна би искала да се присъедини към горепосочените институции, при положение че те се доминират от САЩ?
Присъединяването ще даде на Северна Корея достъп до огромен масив от експертиза, техническа помощ и средства.
Целта на МВФ е да подсигурява финансова и парична стабилност, докато Световната банка се стреми да засили икономическото развитие, същевременно борейки се с бедността.
Въпреки че двете организации формално имат различни предназначения, реално и двете работят в посока насърчаване на икономическото благосъстояние.
За международната общност влизането на Северна Корея в организациите също ще има полза.
От една страна, това ще успокои една от най-опасните точки в съвременния свят, а от друга - ще даде известно влияние в страна, която макар и да е изолирана, има доста стратегическо местоположение.
Икономическа прозрачност
За да стане член на Световната банка, която сама описва себе си като „един от най-големите източници на финансиране и знание за развиващите се страни в света”, Северна Корея трябва първо да се присъедини към Международния валутен фонд.
МВФ, от своя страна, изисква страните-членки да споделят информация относно техните икономики, да не поставят рестрикции върху движението на чуждестранната валута, да провеждат политики за насърчаване на търговията, както и не на последно място – да плащат парична вноска в организацията (quota subscription).
Но икономиката на Северна Корея е доста далеч от думата „прозрачност”, като няма яснота до каква степен Ким Чен Ун е готов да имплементира международните стандарти за работа.
„Икономиката на Северна Корея функционира като мафиотска държава. Няма никакви институции, освен режимът сам по себе си”, казва Анвита Басу, анализатор в Economist Intelligence Unit.
По думите на анлизатора, няма никакви причини страната сама да разкрива тайните на режима си. „Ако разкрият прекалено много, ще се отслабят”, казва Басу.
Необичайна икономика
Северна Корея не само че не споделя икономически данни за себе си, но в страната се вихри черен пазар и корупция.
Повечето севернокорейци не могат да живеят с официалните си заплати, поради което през последните десетилетия пазарната активност се покачва – легална и нелегална.
Типичното домакинство там генерира над 70% от доходите си от търговски активности, посочва Бинг-Йеон Ким, професор по икономика в Seoul National University.
По негови изчисления, над половината от пазара в Северна корея е нелегален.
Това прави измерването на икономическите показатели особено голямо предизвикателство.
„Тези пазарни активности са преобладаващи и това как да се измерва БВП в тази дуалистична икономика е голям въпрос”, казва професорът.
„Дори в добре развити капиталистически икономики, като тази на Италия, е доста трудно да се измери неформалната икономика”, добавя Бинг-Йеон Ким.
Корупцията, освен това, е силно разпространена сред високите етажи на власта в Северна Корея.
„Високопоставени официални лица и лидерът Ким Чен Ун вероятно получават доста пари от чуждестранна търговия”, смята професорът.
„Елитът на Северна Корея изнася стоки (към места като Китай) на цени, по-ниски от международните, като получава рушвети, които представляват разликата между световните цени и тези, реализирани при износа”, обяснява Бинг-Йеон Ким.
Подходящите инструменти?
Няма яснота какви икономически данни изобщо събира и обработва правителството на Северна Корея.
„Северна Корея не е публикувала значими икономически данни от 1960-те години”, казва Андрай Абрахамиан от Stanford University.
„Навярно ще имат нужда и от техническа помощ при събирането на данни”, добавя той.
Централната банка на Южна Корея публикува веднъж годишно информация за брутния вътрешен продукт на Северна Корея, базирана на правителствени и разузнавателни данни.
На базата на тази информация излиза, че икономическият растеж на комунистическата страна е на най-ниското си ниво от 20 години насам, считано към края на миналата 2017 г.
Така навярно всяка нова информация би поставила Северна Корея в негативна светлина – нещо, към което лидерите там определено не се стремят. Поради това не е ясно до каква степен ще има воля за налагане на икономическа прозрачност.
Ами човешките права?
За да се случи всичко това обаче, Северна Корея ще трябва да прекрати ядрената си програма и да бъде освободена от международните санкции.
Но този процес изисква време, като някои наблюдатели посочват, че страната не прави достатъчно за спирането на ядрената си програма – нещо, което Ким Чен Ун обеща по време на историческата си среща с президента на САЩ Доналд Тръмп през юни тази година.
Дори ако това се случи, системното нарушаване на човешките права в Северна Корея повдига въпроса дали това ще бъде пречка пред евентално членство на страната в МВФ и Световната банка.
Вероятният отговор е, че това няма да е пречка.
В списъка с членове на МВФ за 2017 г. има редица държави със спорно отношение към човешките права, като Мианмар и Афганистан.
На фона на това, Световната банка често е критикувана и определяна като „свободна зона за човешките права”.
„Ако Пхенян може да предприеме стъпки в посока и двете – подобряване на проблемите с човешките права и трансформирането на политическите си взаимоотношения с ключови държави, човек може да си представи как се отварят редица възможности”, казва Абрахамиан.
Така или иначе, политиката ще доминира, ако се стигне до момент, в който трябва да се прецени дали Северна Корея може да стане член на международните финансови организации.
„Ако черният пазар и липсата на развитие бяха бариери за членство в МВФ, то организацията нямаше тогава да има толкова много членове”, добавя Абрахамиан.