През 1993 г. Боб Йънг бил безработен и работел от дрешника на съпругата си по нова компания, на която става съосновател. Тази седмица, същата тази компания бе продадена на IBM за 34 млрд. долара, което бе ѝ най-големата сделка в историята на технологичния гигант.

Йънг, който е съосновател и бивш главен изпълнителен директор на софтуерната компания Red Hat, която IBM ще използва, за да разшири дейността си в сферата на облачните технологии, сега е на 64 г. Той напуска поста главен изпълнителен директор на Red Hat, след като компанията става публична през 1999 г. Той също така излиза от борда на директорите през 2005 г., за да основе онлайн компанията Lulu.com, чийто главен изпълнителен директор все още е.

Йънг обаче е човекът, който преди близо 25 години слага началото на компанията, Red Hat която впоследствие се превръща в мултимилиардната придобивка на IBM. По онова време Йънг нямал работа и бил останал без пари след продажбата на предишната си компания за отдаване на компютри под наем.

"Аз съм предприемчив бизесмен, такова е мисленето ми. Не, че съм голям умник или пък обичам да предприемам рискове. Всъщност бях ужасен студент," казва Йънг, който е завършил История в Университета на Торонто. Заради слабото си представяне в училище Йънг сметнал, че ще има повече късмет, ако основе собствена компания, отколкото, ако кандидатства за работа, казва той. "Така че в моя случай, започването на собствен бизнес бе нискорисково."

Всъщност Йънг създава поредица компании, след като се дипломира през 1976 г. Той първо отдавал под наем пишещи машини от офис близо до Торонто, който се намирал до завод, където отглеждали червеи за риболов. В същото време колегите му от университета започвали кариери като счетоводители и адвокати в големи компании. "Приятелите ми не бяха особено впечатлени от това, с което се занимавах тогава," казва той.

Йънг преминава към отдаването на компютри под наем като основава Vernon Computer Rentals през 1984 г. След като изпитва финансови затруднения по време на рецесията през 1989 г., Йънг продава компанията на Greyvest Capital за близо 20 млн. долара, от които получава около 4 млн. долара. Според условията по сделката обаче той трябвало да работи в Greyvest и да използва своя дял от приходите, за да купи дял в компанията. За съжаление, само няколко месеца след финализирането на сделката, Greyvest се сблъсква със сериозни финансови проблеми и акциите й поевтиняват значително, вследствие на което делът на Йънг в компанията се обезценява почти до нула, разказва той.

Greyvest в крайна сметка освобождава Йънг.

"Бях безработен с три деца, голяма ипотека и разполагах с по-малко пари отколкото 15 години по-рано, когато точно се бях дипломирал," разказва Йънг за онзи период през 1993 г. "Ако не бях изпаднал в това катастрофално положение, нямаше да попадна на възможността, свързана с отворения код и да основа Red Hat. Останалото е история."

За негов късмет, опитът на Йънг в компютърния бизнес му позволява да забележи място на софтуерния пазар за продукт, който води до това технологичните компании да се променят и да нагаждат софтуера според нуждите си. "Ползата, от това че притежавате изходния код и лиценза да го променяте, като инженер ви дава контрол над технологията, която използвате," казва Йънг.

В началото на 90-те години, Йънг твърди, че Red Hat е била единствената компания, която предлагала софтуер с отворен код, докато по-големите й конкуренти като Oracle, Microsoft и дори IBM не искали да разкриват ценния си изходен код на клиентите. "Аз съм стар продавач на пишещи машини," казва Йънг. "Обичам да продавам неща, с които моите клиенти не могат да се сдобият на друго място."

През 1993 г. Йънг започва бизнес от дома, продавайки софтуер базиран на операционните системи с отворен код Linux и Unix. Йънг си партнира със софтуерния инженер от Северна Каролина Марк Юинг (който дава на компанията името Red Hat, във връзка с червена бейзболна шапка, която носел в колежа). Йънг слива прохождащия си бизнес с дистрибутора на Linux софтуер на Юинг и се смести в Дърам, Северна Каролина (централата на Red Hat в момента е в Рали, Северна Каролина).

Йънг заема поста главен изпълнителен директор и използвайки опита си в продажбите се концентрира върху дейността на компанията. В същото време Юинг се занимава със проектирането на софтуера.

Заради липсата на пари, Йънг трябвало да проявява изобретателност, когато става въпрос за финансирането на компанията. Затова той прибягва към стъпки, които в ретроспекция не изглеждат особено разумни – двамата с Юинг натрупват задължения по кредитните си карти.

"Банките тогава заливаха всички с молби за кредитни карти. Аз ги попълвах и им ги пращах, а те ми връщаха нова кредитна карта с 5 000 долара," разказва Йънг пред CNBC. "Използвах тези 5 000 долара, за да погася задълженията по предната кредитна карта. Така с тези кредитни карти осигурих около 50 000 долара, което през 1994 г. си бяха много пари."

От бездомен наркоман до милионер собственик на компанияХалил Рафати споделя кой е определящият момент в живота му и какво му е помогнало за успеха

Задълженията по кредитните карти на Йънг в крайна сметка достигат 50 000 долара, разпределени поне между 8 карти. "Смятах това за креативно финансиране," казва Йънг. Съпругата му пък смятала, че трябва "да отиде в затвора," шегува се той. Всъщност точно съпругата на Йънг - Нанси, направила схемата с кредитните карти възможна, защото тя имала по-добър кредитен рейтинг от него.

Йънг определя съпругата си като "човекът с най-важен принос" за първоначалните успехи на Red Hat. "Без безупречния кредитен рейтинг на съпругата ми Нанси, нямаше да събера парите, които ни бяха нужни, за да излезем на печалба," казва той.

Йънг и Юинг финансират компанията с увеличаващия се дълг по кредитните си карти до есента на 1995 г., когато Red Hat пуска нова версия на своя софтуер с отворен код и за първи път излиза на печалба, което им позволява най-накрая да погасят задълженията си.

До 1998 г. Red Hat вече генерира продажби от над 5 млн. долара годишно, а сумата се удвоява до над 10 млн. долара до следващата година. Йънг остава главен изпълнителен директор и по време на IPO-то на Red Hat през 1999 г., което й дава пазарна оценка от няколко милиарда долара.

Йънг напуска поста главен изпълнителен директор след IPO-то, като предава щафетата на Матю Шулик, който помага за излизането на компанията на борсата в ролята си на президент. (Шулик ръководи Red Hat до 2007 г., когато бившият главен оперативен директор на Delta Airlines Джим Уайтхърст поема поста.)

Въпреки успеха си, Йънг няма проблем с това да демонстрира смирение и чувство за хумор по отношение на кариерата си (в профила си в LinkedIn той е определил позицията си в Lulu.com като "Мияч на чаши за кафе ") и да отдаде заслуженото за огромния успех на Red Hat на своите партньори и наследници, в това число Юинг, Шулик и настоящия главен изпълнителен директор Уайтхърст.

"Успехът с продажбата за 34 млрд. долара няма нищо общо с мен. Ще си призная известна заслуга за това, че забелязах първоначалната възможност. Заслугата за реализирането на тази възможност е на много по-умни хора от мен."

Йънг напуска и борда на директорите на Red Hat през 2005 г., обяснявайки по онова време, че предпочита живота на сериозен предприемач, пред този на корпоративен директор.

По тази причина Йънг основава Lulu.com през 2002 г. и продължава да е главен изпълнителен директор на компанията и до днес. На следващата година той купува футболния отбор в родния си град в Канада Хамилтън Тайгър-кетс. Йънг също така е инвестирал в проекти като компанията за дронни технологии PrecisionHawk (Йънг е бил главен изпълнителен директор на компанията от 2015 до 2017 г.), както и в компанията на съпругата си Needlepoint.com.

Йънг продава всичките си акции в Red Hat, след като напуска компанията, така че излиза в периода, когато тя е струвала една малка част от това, което IBM плаща днес. Въпреки това Йънг си тръгва от Red Hat с няколко стотин милиона долара и не съжалява, че е продал акциите си преди голямата сделка с IBM.

"Ако бях задържал дела си в Red Hat, можеше и да се справя по-добре, отколкото сега," казва той. "Не съжалявам обаче и за пет минути за решението си, защото последните ми 15 години преминаха много различно, отколкото щяха да преминат, ако просто бях мениджър на дела си в Red Hat."