Евроизборите през 2019: Популизъм и ниска избирателна активност
Антисистемните партии и движения привличат все по-често вниманието на европейските политолози с наближаването на изборите за Европейски парламент догодина.
Но освен популизма и евроскептицизма, политическата система на Стария континент е изправена пред още една голяма заплаха, която може да се окаже още по-опасна от първите две - апатията на избирателите.
Броят на гласувалите в изборите за европарламент намалява устойчиво през последните десетилетия, припомня Bloomberg. През 1979 г., когато е проведен първият директен вот за европейски народни представители, избирателната активност е била 62%, докато на последния - през 2014, бе едва 43 на сто.
По тази причина институцията предрие мащабна кампания, в която призовава гражданите на държавите членки на ЕС да излязат и да гласуват в края на май 2019 г., за когато са насрочени следващите избори за Европейския парламент.
Двете водещи партии в него в момента са проевропейски - дясната християндемократическа Европейска народна партия и лявата Партия на европейските социалисти.
И въпреки традиционното си съперничество, в момента те споделят една обща цел - да се противопоставят на енергичните и целенасочени усилия на популистите, които в последните години спечелиха сериозно влияние в много държави на Стария континент - от Италия до Полша, пише още изданието.
"Въпросът опира до това дали европейската интеграция е нещо полезно или е излишна. Антиевропейски настроените избиратели са около една четвърт от електората, но са по-мобилизирани. В последните години обаче проевропейските настроения се възраждат и се наблюдава реакция срещу евроскептицизма", казва заместник-председателят на Европейския парламент Рамон Луис Варкарсел.
Допреди няколко години ниската избирателна активност не беше чак толкова притеснително явление за водещите политически партии в европарламента, тъй като те, така или иначе, неизменно запазваха водещата си роля.
След последните евроизбори обаче и решението на англичаните да напуснат Европейския съюз, влиянието на популистите започна рязко да се повишава и те вече представляват реална заплаха за традиционните политически структури, дори и в държави като Германия.
Евроскептиците вече се радват и на подкрепа извън рамките на Европейския съюз, пише Bloomberg. Бившият съветник на Доналд Тръмп Стив Банън, който бе един от архитектите на предизборната кампания на американския президент, обяви по-рано тази година създаването на мозъчния тръст "Движението", който има за цел да подпомогне деснопопулистките и националистическите формации на евроизборите през 2019 г.
Целта, която той поставя пред антисистемните партии, е да спечелят поне една трета от местата в Европейския парламент.
Тази инициатива, на фона на цялостния възход на популизма на Стария континент, предизвика реакции в средите на традиционните политически партии, както и в тези от левицата. В своята кампания за повишаване на избирателната активност Европейският парламент се опитва да мобилизира всички, които се чувстват съпричастни с европейската идея.
На сайта thistimeimvoting.eu (This time I'm voting - "Този път ще гласувам") вече са се записали 76 000 души, които са заявили намерението си да отидат до урните, както и други 4000, които ще помагат за разпространяването на различни информационни материали.
"В първата част от кампанията ще говорим основно за постиженията на Европейския съюз в областта на отбраната, за общите ни ценности и за солидарността между отделните държави. Ще наблегнем върху грижата за околната среда и всички мерки, които бяха предприети досега за увеличаването на инвестициите и на заетостта", казва Рамон Луис Варкарсел.
Европарламентът създава и специален отдел за противодействия на фалшивите новини. Според Варкарсел, те са една от основните причини за резултата от референдума за брекзит във Великобритания през 2016 г.
Новото поделение в ЕП се ръководи от Маржори ван ден Бруке. Тя смята, че съществуват външни сили, които имат интерес от отслабването на Европейския съюз.
"Част от дезинформацията се генерира от други държави. Тя се базира на безпочвени, но много агресивни твърдения и послания. Надяваме се, че ще успеем да разкрием на обществото истината за тях", казва ван ден Бруке.
Едно от най-разпространените схващания, лансирано от евроскептичните формации, е, че европейските институции са просто скъпоструващи бюрократични структури, чиято единствена цел е да налагат ограничения върху европейските граждани.
Иронията на политическия процес в Европа обаче се крие в това, че спадът на интереса към изборите за Европейския парламент се случва на фона на увеличаващите се правомощия на институцията.
Европейските народни представители взимат важни решения в различни сфери - от бонусите на банкерите до правилата за вредните емисии на автомобилите. Много индустрии ще бъдат поставени под заплаха, ако евроскептиците и популистите увеличат своето влияние, пише изданието.
В момента те държат близо 200 от общо 751 места в европарламента.