Най-горещият строителен пазар в Европа има нужда от работници
Пет етажа нагоре по бетонния скелет екипът на Василе Кочори се опитва да нареди стотици парчета стомана за арматурата на следващата част от поредната висока сграда, която ще краси силуета на Букурещ.
Битката с вятъра и главозамайващите височини при изграждането на арматурата е достатъчно трудна, но другото предизвикателство пред Кочори е намирането на десетина работници, които могат да се справят с това.
В крайна сметка, той подбира работниците с най-добри умения от други обекти и след това изпраща не толкова опитните на други строителни площадки из румънската столица.
“Този обект е приоритетен,” заявява пред Bloomberg Кочори, който оглавява подизпълнител, работещ по проекта Equilibrium на Skanska Property Romania, който е на стойност 37 млн. евро и включва две 11-етажни офис сгради.
“Половината от момчетата, с които разполагам, могат да вършат работата, докато останалите имат нужда от още практика”, казва той.
Това жонглиране става толкова често срещано в Източна Европа, че недостигът на работна ръка вече заплашва да удари спирачките на най-бързо растящия строителен пазар в Европа, което да се отрази и на местните икономики, пише Bloomberg.
Възходът на национализма в страни, като Полша и Унгария, междувременно доведе до враждебност към този вид имиграция, който може да помогне за запълването на вакума.
От години работниците мигрират на запад в търсене на по-добро заплащане, въпреки че инвестициите заляха изтока и трансформираха бивши комунистически метрополиси, като Букурещ, Будапеща и Варшава.
Отливът, откакто ЕС започна да се разширява към бившия източен блок през 2004 г., възлиза на над 5 млн. души само за Полша и Румъния, а техните строителни работници наводниха градове, като Лондон, Берлин и Мадрид.
Задачата е как да бъдат върнати обратно. Заплатите нарастват, но си остават много далече от това, което хората заработват в Западна Европа, а и няма достатъчно новоквалифицирани работници, които излизат на пазара. Друго нещо, което трябва да бъде отчетено, е и конкуренцията между самите страни.
Проектът на стойност 50 млн. евро на австрийската компания Strabag AG за построяване в Братислава на стадион с 22 500 места за националния отбор на Словакия разчита на тръбопроводчици, заварчици, мазачи и хора, които поставят стъклопакети от държави, сред които България и Румъния, които подпомагат местните екипи.
Късите срокове на изпълнение принуждават строителните компании да наемат работници от чужбина с малък или никакъв опит в строителството, като готвачи например, казва проектният мениджър Юрай Бакманак. Само в Братислава “има нужда от 25 000 дърводелци, които не са налице”, казва той.
Skanska AB, която има 300 проекта в региона, се сблъсква със сходни предизвикателства във всяка държава, според Михал Юрка, главен изпълнителен директор на шведската компания за Чехия, Словакия, Унгария и Румъния.
“В момента сме в пиковия период на търговските имоти,” казва той. “На всички пазари виждаме, че местната работна сила не достига поради бума в строителството.”
Неравенството в доходите между Източна и Западна Европа остава голяма. По-данни на Световната банка БВП на глава от населението в Полша и Унгария остава значително под половината на средното ниво за ЕС.
Средната годишна заплата в Румъния възлиза на около 20% от средното ниво за ЕС, докато за Полша процентът е 35%, според последните данни на Eurostat. При настоящите нива ще са необходими 59 години, за да може заплатите в Полша да настигнат тези в Европа, според доклад на консултантската компания Grant Thornton.
Изнесени тази седмица данни обаче показват, че по-голямата част от поляците вече не обмислят емиграция, докато броят на източноевропейците, работещи във Великобритания, е намалял с 15% в последните три месеца с наближаването на излизането на страната от ЕС.
Неравенството спомогна за възхода на традиционализма и протекционизма в региона. Полският премиер Матеуш Моравиецки призова поляците да се върнат и да допринесат за неговия “икономически патритиозъм.”
Той заяви, че Полша вече не може да бъде просто място, от което Западна Европа взема каквото поиска и разкритикува чуждите компании за това, че са “колонизирали” страната му.
За да се подкрепи тази реторика обаче, икономиката трябва да продължи да расте, а строителите са от съществено значение, тъй като ЕС инвестира в инфраструктура, като пътища, летища, канализации, а частни строители издигат офис сгради.
Полша, която е най-голямата страна в региона, получава повече пари от ЕС на нетна база, от която и да е друга държава в Европа, а сега има намерението да построи най-голямото летище на континента.
Строителните компании се състезават с времето, за да задоволяват най-голямото търсене на нови търговски имоти от десетилетие, тъй като компаниите разширяват производството си или изоставят остарелите сгради в полза на по-модерни технологични съоръжения.
Унгария, която се очаква да отчете най-голям ръст на строителството в Европа до следващата година, както и Словакия, са подкрепени от огромни инфраструктурни проекти. Пазарите в Чехия, Полша и Румъния се движат от необходимостта от офис, заводи и логистични центрове вследствие на голямото потребителско търсене.
Според имотните компании Colliers International и Cushman & Wakefield, над 5 млрд. евро са били инвестирани в търговски имоти през първата половина на годината, а сумата ще надхвърли отчетените 13 млрд. евро за цялата 2017 г.
“Строим страшно много и пак не е достатъчно,” казва Майкъл Смайтинг, директор в Colliers International в Букурещ. “Строителните компании строят все повече и повече. За тях е трудно да продължават да го правят, а и е скъпо.”
Това засилва риска от по-ниски маржове на печалба и забавяне на проекти, тъй като подизпълнителите търсят квалифицирани работници, които искат по-високи заплати във време, в което цените на материалите започват да растат.
Skanska засега разполага с достатъчно хора, за да върши работата, въпреки че прилага “ясни мерки за управление на риска,” като например не прекалява с новите проекти, според главния изпълнителен диртектор за региона Юрка.
Мрежата от търсене на нови работници се разпростира и до Азия, като компанията има планове да използва строителни екипи от страни, като Виетнам и Филипините, казва той.
Най-важното е да задоволяваш необходимостта от работна ръка, докато в същото време държиш заплащането под контрол, казва Томас Биртел, главен изпълнителен директор на Strabag. Централна и Източна Европа генерират 22% от бизнеса на неговата компания.
В центъра на Букурещ базираната в Тел Авив Hagag Development Europe е в процес на трансформирането на бившата централа на петролна компания в модерна офис сграда на седем етажа, като всичко това трябва да стане с 35 работници на обекта.
Проектният мениджър Александру Драгичи казва, че екипът, който е изцяло от румънци засега, може да се промени, тъй като спадът в нивото на уменията се утежнява от нежеланието да се върши “мръсна и неприятна” работа. Младите мъже, които бутат ръчни колички с отломки из прашния строителен обект, са от малки села и нямат опит в строителството.
“Все още има достатъчно работници, но не знам до кога,” казва Драгичи. “Строителството се разраства все повече и повече, а работниците бягат от страната.”