Само преди няколко седмици повечето финансови анализатори и трейдъри прогнозираха, че петролът отново е на път да поскъпне до 100 долара за барел.

В началото на октомври американският лек суров петрол се търгуваше на ниво от близо 77 долара за барел, но оттогава насам загуби една трета от стойността си и в момента се движи малко над 50 долара.

Какво означава това за глобалната икономика? Bloomberg дава няколко примера за възможните ефекти от поевтиняването на "черното злато":

Кой печели и кой губи?

Големите енергийни вносители, като Индия и Южна Африка, със сигурност ще бъдат на страната на печелившите, докато водещите производители, като Русия и Саудитска Арабия, ще загубят.

Централните банки, които са под натиск да увеличават лихвените равнища, ще могат да поемат глътка въздух, тъй като поевтиняването на горивата води до спад на инфлацията. От друга страна, тези, които се стремят към нейното стимулиране, например Bank of Japan, ще се изправят пред нови проблеми.

Развитието на ситуацията в голяма степен зависи от това как ще се промени търсенето през следващите няколко месеца под влиянието на силния долар, ескалацията на напрежението в търговските взаимоотношения и реакцията на големите петролни производители.

Саудитска Арабия се опитва да балансира между интересите на Русия, която е неин партньор в контролирания добив, и тези на американския президент Доналд Тръмп, който настоява за освобождаване на предлагането и понижаване на цените.

Тази седмица погледите ще бъдат насочени към срещата на високо равнище на държавите от Г20, на която се очаква да стане ясно дали Москва и Рияд ще постигнат консенсус за производствените квоти. От това ще зависят и решенията на държавите от ОПЕК, които ще заседават следващата седмица.

Какво ще се случи с глобалния икономически растеж?

В Северното полукълбо зимата вече наближава, а ниските цени на петрола ще помогнат на бизнеса и на гражданите да намалят разходите си за отопление, на фона на забавящия се икономически растеж. Държавите, които внасят петрол и поддържат отрицателен баланс по текущите си сметки, ще спечелят от по-ниските цени на суровината.

Китай, например, който е най-големият вносител на петрол в света, вече се бори със забавянето на своята икономика и негативните ефекти от ескалацията на търговския конфликт със САЩ. В групата на големите вносители попадат още Южна Корея, Южна Африка, Индия и Турция.

Как ще се отрази това на инфлацията?

Ниските цени на петрола водят до понижаване на инфлационния натиск и отслабване на натиска върху централните банки за повишение на лихвените равнища. В Индия, например, тази тенденция може изцяло да промени възгледите на централната банка през следващите няколко месеца. Институцията се готвеше за нови повишения на лихвите, но понижението в ръста на потребителските цени може да отложи това решение.

Как ще реагират развиващите се пазари?

Всяко понижение в цената на петрола с 10 долара води до ръст от 0.5 до 0.7 процента от брутния вътрешен продукт на държавите вносителки, показва статистиката, цитирана от Bloomberg.

Същият спад обаче предизвиква свиване на БВП на държавите от Персийския залив с между 3 и 5% годишно. В Русия и Нигерия негативният ефект е в размер на 1.5 до 2% от БВП.

Как евтиният петрол влияе върху най-голямата световна икономика?

Американският президент Доналд Тръмп смята, че поевтиняването на "черното злато" е еквивалентно на намаляване на данъците. През последните години Съединените щати значително намалиха своята зависимост от вноса на петрол, благодарение на т. нар. "шистова революция".

Това обаче означава, че позитивните ефекти от спада в цените на горивата ще бъдат подкопани от проблемите, пред които ще се изправят американските шистови компании. При петрол от 50 долара за барел много от тях няма да могат да излязат "на зелено", предупреждават експертите, цитирани от изданието.