Гъвкавите работни формати и дистанционната форма на работа могат да бъдат успешна екологична мярка. Това показва независимо икономическо проучване, проведено по инициатива на водещия световен доставчик на работни пространства Regus.

Изследването показва, че по-разширеното разпространение на гъвкавите форми на работа ще намали нивата на въглероден диоксид в световен план до 214 млн. тона годишно до 2030 г.

Ако ръстът в популярността на гъвкавите работни пространства продължи да се ускорява, ежегодно хората по света ще спестяват над 3.53 млрд. часа пътуване до работното място до 2030 г., а количеството въглероден двуокис, спестено от това намаление, се равнява на количеството въглерод, абсорбирано от 5.5 млрд. дървета за десет години.

По данни на Евростат през 2017 г. в Европейския съюз се наблюдава увеличение на вредните емисии средно с 1.8%, като България има дял от 1.5% в замърсяването с емисии въглероден диоксид в целия ЕС. Статистиката сочи, че България е на трета позиция сред 28-те страни-членки по производство на вредни емисии въглероден двуокис за 2017 г.

У нас през миналата година са били произведени над 8% повече такива вредни емисии, сравнено с 2016 г., което в цифрово изражение е над 27 млн. тона.

Целта на ЕС е да намали въглеродните си емисии с 40% под равнищата от 1990 г. до 2030 г., а до 2040 г. - с 60 на сто. Междувременно нацията, която ще отчете най-голямото годишно намаление на въглеродните емисии до 2030 г., е Съединените щати.

Предполага се, че САЩ ще спести почти 960 млн. часа за придвижване до работното място, а пътуващите там, които разчитат до голяма степен на автомобили, спестяват по този начин над 100 млн. тона CO2.

Икономическото проучване на Regus оценява растежа на гъвкавите работни пространства между сегашния момент и 2030 г. То разглежда 16 страни по света и прогнозира, че увеличеното разпространение на гъвкавите форми на работа в тези страни ще допринесе с над 10 трилиона долара за световната икономика до 2030 г.

Ако работодателите позволяват на служителите да се установят на място, по-близко до дома, и да намалят ежедневното пътуване, всяка година могат да бъдат спестени милиони тонове въглеродни емисии.

В условията на криза в състоянието на околната среда, предлагането на гъвкави форми на работа не е просто бизнес или личен императив, но също и полза за планетата.

Изследването на Regus анализира социално-икономическото въздействие на гъвкавите форми на работа в 16 страни: Австралия, Австрия, Канада, Китай, Франция, Германия, Хонконг, Индия, Япония, Холандия, Нова Зеландия, Полша, Сингапур, Швейцария, Обединеното кралство и САЩ.

Изследването установи, че:

  • Гъвкавите форми на работа ще допринесат с $10.04 трилиона за икономиките на 16-те държави до 2030 – повече от сегашния БВП на Япония и Германия, взети заедно
  • До 2030 г. САЩ могат да постигнат икономически тласък от около 4.5 трилиона долара годишно, благодарение на гъвкавите форми на работа – повече от 20% от настоящия БВП и повече от целия настоящ БВП на Германия.
  • Съотношението на хората, които работят по гъвкав модел в Китай, ще остане сравнително малко, но се очаква най-голямата свързана с него печалба в икономическите ползи – до 193 процента през 2030 година, в сравнение с 2017 г. Това би могло да се равнява на огромен общ ръст от 1.4 трилиона долара.
  • Гъвкавите форми на работа могат да спестят повече от 3.5 билиона часа от времето за пътуване до работното място в 16-те икономики до 2030 година.
  • Ако повече хора в Щатите работят по този гъвкав модел, почти 960 милиона часа ще бъдат спестени от пътуване. Това е еквивалентът на почти един цял ден отпуска на всеки работещ човек в Щатите.
  • Китай вижда най-големия потенциал в спестеното време, с повече от 1.4 билиона часове за пътуване спечелени чрез гъвкавата форма на работа
  • Времето за пътуване до работното място и икономията на въглерод са изчислени, като се използва сценарий на „ускорен растеж“ при приемане на гъвкава форма на работа.