Разкритието, че главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг е имал извънбрачни връзки, предизвика шок в технологичния свят, особено сред азиатските американци, които го определят като талант, срещащ се веднъж на поколение.

Но това, което ги засяга в най-силна степен, е че Алис Хуанг – жената в центъра на скандала, вероятно е била шпионка в полза на Китай.

Почти веднага след скандала в социалните медии се появи лавина от видеоклипове и миймове, свързвани с изтъркани клишета, фетишизиращи азиатските жени, отбелязва AP.

„Малко азиатски жени попадат в новините с положително отразяване. Това просто ще продължи да затвърждава негативните стереотипи или предразсъдъци спрямо тях“, заявява Миса Чиен, основател на мрежата за лидерки от азиатско-американската общност The Authentic Asian. Независимо дали е вярна или не, „новината определено ще повлияе на мнението на хората за жените, които са преодолели бариерите или се опитват да го направят“.

Азиатско-американските жени, работещи в технологичния сектор, в защита на гражданските права и в академичните среди, изпитват страх, че скандалът около Nvidia ще влоши начина, по който се възприемат и третират на работното място, допълва агенцията.

Дженсън Хуанг вече подаде оставка. Въпреки това Министерството на правосъдието на САЩ не е намерило достатъчно доказателства, че Алис Хуанг, която няма родствена връзка с него, е била шпионка.

„Не знам дали това вече е установено“, лаконично отговори президентът на САЩ Доналд Тръмп пред репортери тази седмица.

Азиатските жени и борбата за лидерство

Сред разпространяваните публикации в социалните медии беше колаж от снимки на главни изпълнителни директори с азиатски партньорки. Мей-Ли Чай, която е писала за отношението към тези жени през историята, го определя като „отвратително“. Изобразяването им като „трофейни съпруги“ „подсказва, че тези съпруги по някакъв начин приличат на тази заподозряна шпионка“, заявява Чай, която професор в Държавния университет на Сан Франциско.

Скоростта, с която хората се втурнаха към историята за азиатската шпионка, шокира Ейприл Мох, маркетинг директор на компания за финансови технологии и член на Управителния съвет на Stand with Asian Americans, организация за граждански права, специализирана в борбата срещу антиазиатската дискриминация на работното място.

Разгорещените дискусии доведоха и до споделяне на много лични истории. „Имам познати жени, работещи в технологичния сектор, които ми разказват, че ги гледат странно и колегите им задават въпроси за сигурността на лаптопите, когато посещават Китай“, споделя Мох. „Друга жена ми разказа, че хората, които смятат това за шега, я питат дали и тя е шпионка. Нито за нея, нито за мен това е смешно.“

Много от клиентите на Stand with Asian Americans са азиатки, доказали компетентността си, но продължават да бъдат обвинявани, че са измамници, заявява Рейчъл Ли, президент и главен юрисконсулт на организацията. „Много е тревожно, че това не е уникално само за случая с Дженсън Хуанг, а част от дългогодишна опасна нагласа, че азиатците са вечни чужденци, ненадеждни и нелоялни“, допълва Ли.

Освен че тяхната почтеност се поставя под съмнение, азиатските служители се сблъскват с погрешни представи, че не могат да заемат ръководни позиции. Годишният индекс Social Tracking of Asian Americans in the United States на фондацията The Asian American Foundation установява, че поне половината от гражданите в САЩ описват азиатските американци на работното място като „учтиви“ или „надеждни“.

„Най-често повтаряната тема по време на интервютата за назначаване през миналата седмица беше: „Бъркат ме със секретарката, не изглеждам като типичния лидер“, казва Чай относно новите членове на мрежата азиатски лидери.

Стереотипи, които датират от векове

Години преди на китайските служители да бъде напълно забранено да влизат в САЩ по Закона за изключване на китайците от 1882 г., федералното правителство насочва вниманието си към азиатските жени имигранти.

През 1875 г. Конгресът приема Закона „Пейдж“ за контрол на имиграцията от „всяка източна страна“. Той включва конкретна забрана за жени, пристигащи за проституция.

„Китайските жени – и изобщо жените от Източна Азия – са считани за ненадеждни“, казва Чай. „Предполага се, че пристигат в Съединените щати с незаконни намерения като проститутки и това ще навреди на белите мъже.“

Към началото на 20-ти век образът на азиатката като съблазнителка, шпионка или „драконова дама“ започва да се превръща в архетип на холивудските екрани, добавя тя.

Заглавията покрай скандала с Хуанг я карат да си спомни как преди 20 години изиграва шпионка в реклама за охрана на сграда в Хонконг. Налага се да си сложи три сутиена, за да наподобява фигурата на Анджелина Джоли. „Медиите с удоволствие поставят азиатските жени в подобни роли“, допълва тя и призовава жените да не позволяват на предразсъдъците да пречат на успеха им.

Негативно въздействие

Подозрителността към китайците в САЩ засилва геополитическото напрежение. В последните години над 20 щата са предложили или приели „закон за ограничаване на придобиването на недвижими имоти от чужденци“, за да попречат на китайски граждани да купуват имоти.

Броят на чуждестранните студенти, записващи се в американски университети, спада.

През първия си мандат Тръмп създаде плана „Китайската инициатива“ за борба с шпионажа чрез профилиране на китайски професори. Критиците твърдят, че е допринесла за самоубийството на Джейн Йин У през 2024 г. 60-годишната невроложка от Северозападния университет, живяла в САЩ в продължение на 40 години, става обект на федерално разследване през 2019 г. Срещу нея никога не е повдигнато обвинение.

„Този пагубен стереотип може действително да разруши човешки животи. Това не е точна картина на цяла раса и етническа група“, заявява Чай.

Шегите, основани на стереотипи и представяни като комплименти, също не помагат на азиатските служителки, допълва Ли. „Независимо дали е комплимент или не, клишето си остава клише. Не ме интересува дали излиза от устата на президента на САЩ.“

В идеалния случай според нея повече компании трябва да предоставят възможност за образование и обучение за вредата от стереотипите.

Тя насърчава всяка жена, която е преживяла неприятни ситуации, да се обърне към организации като Stand with Asian Americans, ако няма към кого на работното място. В тази организация няма нужда хората да имат съдебен случай за дискриминация или тормоз, за да получат помощ, включително информация за правата си и подкрепа за психичното здраве. В интерес на работодателите е да се уверят, че не нарушават федерални закони срещу дискриминацията и тормоза. „Провеждането на този разговор е от полза за двете страни“, допълва Ли.