Самотата се превръща във все по-привлекателна бизнес възможност за стартъпите. Инвеститори влагат милиони долари в компании, които обещават да помогнат на хората да създават приятелства, да изграждат общности и да преодоляват социалната изолация. Ново изследване обаче поставя под въпрос този подход.

Оказва се, че не всеки, който се чувства самотен, има нужда от повече хора около себе си.

По-рано тази година Фабио Бин, съосновател и маркетинг директор на туристическата компания WeRoad, казва, че стартъпът му, оценяван на 150 млн. долара, може да помогне за решаването на проблем, чиито годишни икономически последици само в САЩ се оценяват на 406 млрд. долара.

Той не е единственият предприемач, който вижда бизнес потенциал в самотата. През 2022 г. Адам Нойман, известен с провала на компанията за споделени офис пространства WeWork, привлече 350 млн. долара от инвестиционната компания Andreessen Horowitz за новия си бизнес с жилищни имоти Flow. Една от обявените му цели също беше да се справи със социалната изолация.

Но доколко подобни бизнес модели действително решават проблема?

Норина Херц, професор в University College London, която въвежда понятието „икономика на самотата“, е скептична.

Наскоро тя сподели пред Vox, че между 50 и 60 стартъпа в тази област са се свързвали с нея, но нито един не я е убедил, че разполага с добър бизнес модел.

Според изследване на Christensen Institute, представено във Fast Company, една от причините може да е начинът, по който предприемачите разбират самотата. Вместо да я разглеждат като един проблем, който може да се реши с повече социални контакти, изследователите откриват пет различни потребности, всяка от които изисква различен подход.

Самотата невинаги означава липса на приятели

За да разберат защо хората изпитват самота и какво им помага да я преодолеят, изследователите от Christensen Institute се съсредоточават върху родителите. Те са сред най-засегнатите групи, като според данни от 2024 г. приблизително две трети от тях съобщават, че се чувстват самотни.

Проблемът може да има дългосрочни последици както за психическото и физическото здраве на родителите, така и за децата им. Предишни изследвания показват, че самотата на родителите може да бъде свързана с подобни преживявания при децата години по-късно.

За да установят конкретните причини за това състояние, учените използват подхода Jobs to Be Done, разработен от професора в Harvard Business School Клейтън Кристенсен и предприемача Боби Моеста.

Той се основава на идеята, че възрастта, доходите и останалите демографски характеристики не са достатъчни, за да обяснят защо хората избират определени продукти или услуги. По-важно е да се разбере какви трудности срещат и какво искат да променят в живота си.

Екипът интервюира родители, които наскоро са преодолели продължителни периоди на самота, за да установи какво ги е подтикнало към промяна и кои действия са им помогнали.

Отговорите очертават пет различни ситуации, които предполагат и различни решения. При две от тях проблемът не е липсата на социални контакти, а усещането, че родителите постепенно са изгубили собствената си идентичност покрай ежедневните отговорности.

Когато човек има нужда не от компания, а от време за себе си?

Първата група включва родители, които са толкова погълнати от грижите за останалите, че постепенно спират да отделят време за собствените си нужди.

„Всички останали са на първо място, а аз оставам последна“, разказва една от участничките, която се грижи едновременно за децата си и за възрастен родител.

За хората в подобна ситуация решението невинаги е да създават нови приятелства. Някои започват да отделят повече време за себе си, други се включват в доброволчески дейности, обръщат се към религията или подновяват контактите със стари приятели.

Дори когато се срещат с близки хора, основната им мотивация невинаги е нуждата от общуване. По-важна е възможността да се откъснат от ежедневните отговорности и отново да се почувстват личности извън ролята си на родители.

Втората група изпитва самота заради еднообразието на ежедневието.

„Животът ми се състои почти изцяло от работа, извънкласните занимания на децата и дома“, споделя баща, участвал в изследването.

Тези родители търсят нови интереси и занимания, които да им върнат усещането, че се развиват. Някои започват да спортуват, записват се на групови тренировки, намират си хобита или допълнителна работа. Една от участничките дори напуска работата си, която е поглъщала почти цялото ѝ време.

За тях приложение за създаване на приятелства или организирано групово пътуване едва ли би било първото решение.

Три различни нужди от човешка близост

При останалите три групи самотата действително е свързана с недостатъчно общуване, но причините и потребностите са различни.

Част от родителите се чувстват претоварени и имат нужда веднага да разговарят с човек, който разбира ситуацията им. За тях груповата терапия, за която трябва да чакат дълго, не е особено подходяща. Редовните срещи с други родители в сходно положение биха били по-полезни.

Други изпитват самота след загуба на важна лична връзка или промяна в професионалния живот. Те искат да възстановят приятелствата си, но преди това се нуждаят от подкрепа и увереност, че не са сами.

„Няма да се обадя на някого в 11 вечерта, на 41 години, за да говоря за чувствата си“, казва една от участничките. Вместо това тя се обръща към изкуствения интелект, когато има нужда от успокоение.

Макар технологията да може да осигури временна емоционална подкрепа, никой от интервюираните родители не посочва AI като причината да е преодолял самотата си.

Последната група търси трайно чувство за принадлежност. Тези хора искат да бъдат част от общност, в която другите ги познават, разбират и могат да им помогнат в труден момент.

Именно към тях са насочени голяма част от съществуващите продукти срещу самотата.

Тук обаче се виждат и ограниченията на изкуствения интелект. Той може да разговаря с човек, но не може да вземе детето му от училище или да му занесе храна, когато е болен.

Какво пропускат стартъпите?

Според изследователите основната грешка на предприемачите е, че създават продукти за един предполагаем средностатистически самотен потребител, без да отчитат конкретните причини за състоянието му.

За да предложат работещи решения, компаниите трябва да се съсредоточат върху определена потребност или няколко тясно свързани проблема.

Например родителите, изтощени от постоянни грижи, често се нуждаят от подкрепа, за да преодолеят чувството за вина, когато отделят време за себе си. Хората, които търсят общност, имат нужда от възможности да срещнат други в сходна ситуация.

Fast Company посочва като пример Volo Sports, бързо развиваща се американска организация за любителски спортни първенства. Тя привлича участници с възможността да спортуват, да развиват уменията си и да постигат лични цели, а създаването на нови приятелства идва като допълнителна полза.

Друг пример е Our Circle, приложение за родители на деца, които се нуждаят от допълнителна подкрепа. Вместо да се опитва да привлече всички самотни родители, платформата се съсредоточава върху конкретните трудности, които пречат на тази група да създава социални контакти.

Авторите на изследването подчертават, че тези различия са важни не само за стартъпите, но и за инвеститорите, здравните организации и местните власти, които финансират инициативи срещу социалната изолация.

Една универсална услуга трудно може да отговори едновременно на нуждите на човек, който търси приятели, на родител, който иска да си върне свободното време, и на друг, който има нужда от незабавна емоционална подкрепа.