География на самотата – как се превръщаме в част от тихата пандемия
Ново международно проучване сред над 64 хиляди души показва, че усещането за самота зависи не само от възрастта, но и от мястото, където живеем
&format=webp)
За самотата няма конкретна възраст. Понякога тя се прокрадва тихо в младежките ни години, а друг път удря най-силно в средната възраст на живота или трайно се загнездва в старостта.
Но къде по света усещането за изолация е най-силно – и защо?
Например в Европа самотата се задълбочава с възрастта, докато в САЩ достига връх в средата на живота. Това са данни от ново международно проучване, което разглежда усещането за социална изолация сред над 64 хиляди души на възраст между 50 и 90 години в 29 държави, пише EuroNews.
И въпреки че темата често се свързва с много младите или много възрастните, резултатите подсказват, че самотата има далеч по-сложен и локален характер.
Изследването, публикувано в Aging & Mental Health, показва, че чувството за самота се покачва с възрастта в повечето държави. В някои страни обаче това се случва значително по-рязко. Най-силен ръст се наблюдава в България и в Латвия, където по-възрастните хора се чувстват далеч по-изолирани от по-младите си сънародници.
Нещата стоят по различен начин в Дания, Швейцария и Австрия – страните с най-ниски нива на самота сред хората над 50. В дъното на класацията попадат Кипър и Гърция, където и средната, и по-късната възраст са белязани от високи нива на социална изолация.
Случаят обаче е най-интересен в САЩ, която е единствената държава, където хората на средна възраст се чувстват по-самотни от възрастните. Подобна тенденция се очертава и в Нидерландия, но авторите на проучването подчертават, че данните там са по-малко надеждни.
Изследователите използват специална скала за измерване на самотата, която се базира на честотата, с която хората изпитват липса на компания, чувстват се изолирани или изключени от обществото. Според резултатите най-често срещаните свързани фактори са липсата на работа, необвързаност, депресия или влошено здравословно състояние.
Любопитно е, че всеки един от тези фактори има различно значение в зависимост от държавите и възрастовите групи. В САЩ, например, липсата на заетост при хора в средна възраст е най-силният предварителен индикатор за самота.
В изследването не се разграничават безработица и пенсиониране, а тази разлика би могла да бъде от сериозно значение.
Самотата не е просто „нормална“ част от стареенето
„Данните ни показват, че самотата не е проблем, който идва на късна възраст. Това е социален феномен, обвързан с множество фактори – от работната среда до ангажиментите в семейството“, казва професор Естебан Калво от Mayor University в Чили, ръководител на изследването.
По негово мнение „универсално решение“ не съществува – нужни са специфични политики, съобразени с контекста на всяка страна.
Тази гледна точка споделя и Катерина Маури, изследовател от Института за социални и демографски проучвания в Брюксел, която не е част от проучването. За Euronews Health тя посочва, че самотата „е като глад – сигнал, че ни липсва връзка с останалите“.
Въпреки че не включва данни от пандемията, проучването подчертава, че самотата трябва да бъде разглеждана не като индивидуален неуспех, а като социален индикатор – особено когато става дума за връзките ѝ с депресивни състояния, диабет тип 2, деменция и дори инсулт.