Продължителността на човешкия живот се увеличава. Факторите за това са много, но може би основният е напредъкът в развитието на медицината и технологиите. Прогнозите са, че процесът ще продължи, така че в един момент 100 години на този свят може и да са новото нормално.

Хората обаче като че ли не са подготвени за такъв сценарий. Общоприетото убеждение е, че остаряването е нещо много неприятно и носи само негативи – организмът отслабва, човек може да прави все по-малко неща, докато накрая не изпадне в пълна безпомощност и зависимост от другите.

Това обаче не е съвсем вярно, твърди пред The Wall Street Journal Лора Карстенсен, професор по психология и обществени науки в университета „Станфорд“. Тя е и ръководител на тамошния център за изследване на дълголетието.

Според прогноза на изследователския център Pew Research през 2050 г. в САЩ ще живеят около 422 хил. столетници, което означава четворно увеличение спрямо сегашния им брой.

Карстенсен, която е на 71 години, твърди, че тези хора ще трябва да променят начина си на живот, за да се възползват максимално от „допълнителното време“. Това означава пълно или поне частично преосмисляне на „основните етапи“ в човешкия живот.

Повечето от нас смятат, че остаряването е свързано със самота, депресия, тревожност и влошено психично здраве. За изненада на много учени, това може и да се окаже невярно. Има много неприятни неща покрай остаряването, но изглежда, че възрастните хора се справят доста по-ефективно с тях от младите.

Карстенсен дава следния пример – старите имат по-кратък времеви хоризонт. Което означава, че не им се налага да се подготвят за далечно и неясно бъдеще. Това им дава възможност да живеят в настоящето и да му се наслаждават.

Нейният изследователски център е разработил документ, който се нарича „Нова карта на живота“. В него учените посочват, че според сега утвърдените постановки и очакваното удължаване на живота ще се увеличи единствено периодът на старостта. Ето защо ще имаме нужда от „оптимизиране“.

Но как да се направи това?

„Трябва да удължим детството и училището“, казва Карстенсен.

Според нея гимназистите биха могли да прекъсват образованието си за една година, през която да стажуват по бъдещата си професия. Другото, което подлежи на промяна, е възрастта за пенсиониране. Това обаче задължително трябва да бъде комбинирано с други мерки – например четиридневна седмица или по-кратък работен ден.

„Трябва да преосмислим образованието. Ако ще работим още трийсетина години, няма смисъл да спираме да учим на 20-25 години“, казва изследователката.

По повод плюсовете на по-късната възраст тя посочва, че по-възрастните се справят значително по-добре с негативните емоции, причинени от стареенето на тялото, самотата и финансовите проблеми. И обяснява:

Те работят с това, което имат. Много по-рядко се питат: „Какво щеше да е, ако“. По-младите са изпълнени със съмнения. Колкото повече остаряваме, толкова по-предвидим става животът. Дори да не е особено привлекателен, е спокоен.

Всеки трябва редовно да проверява каква е краткосрочната или дългосрочната му памет, и каква е способността на мозъка му да изпълнява много задачи, съветва лекар с 25-годишен опит

Мозъчен фитнес, глад, добри отношения: Три фундамента за дълголетие според доказан експерт

Естествено, това не означава, че възрастните живеят безпроблемен живот. Те също имат отрицателни емоции, но просто са се научили да се справят по-ефективно с тях.

Освен това възрастните умеят да се радват на настоящето доста по-добре от младите. Хората в по-ранна възраст обикновено кроят планове и независимо какво правят, мислят как ще им се отрази това дългосрочно. По този повод Карстенсен казва:

По-старите знаят точно къде се намират. За тях е много по-лесно да кажат: „Добър съм в това и не съм добър в другото“. И това не е проблем.

Другото, характерно за тях, е, че са склонни да търсят положителното. Това е установено и с експерименти, при които на хора от различни възрасти са показвани снимки с положителни и отрицателни образи. По-възрастните помнят първите, а по-младите са с по-скоро негативна настройка.

Преживяването в кухнята и около масата е също толкова важно за костариканците, колкото и това, което ядат, казва Мелиса Гузман, автор на книгата "Да живеем по-дълго, по-здравословно и по-щастливо: рецепти от Коста Рика"

Яж, обичай и споделяй! Закуска за шампиони по дълголетие

И така – как би изглеждал светът с повече възрастни хора? Според Карстенсен при сегашните тенденции може да се очаква, че през следващия век хората ще живеят по-дълго и ще са по-здрави през по-голямата част от живота си. Това би бил забележителен, но не и невъзможен напредък съдейки по развитието на медицината и технологиите.

„Но трябва да променим убежденията си и начина, по който живеем. За всяко общество би било по-добре, ако използва по-дълго уменията и опита на по-възрастните хора. А за тях самите – да се възползват от всички плюсове на възрастта си“, казва Карстенсен.