До неотдавна бързината, добрата комуникация и професионалното представяне бяха сред основните качества, които отличаваха успешните служители. С навлизането на изкуствения интелект обаче тези предимства постепенно губят част от значението си.

Днес почти всеки може да използва AI, за да създаде за секунди добре структуриран текст, убедителна презентация или професионално звучащо съобщение. Това поставя нов въпрос пред компаниите и служителите: кои умения ще продължат да отличават хората, когато технологиите могат да изпълняват все повече задачи вместо тях?

В продължение на близо две десетилетия експертът по лидерство и комуникация Ерика Даван консултира главни изпълнителни директори и висши мениджъри. През последните години тя забелязва съществена промяна: качествата, които традиционно са помагали на хората да се развиват професионално, стават все по-лесни за автоматизиране.

При подготовката на предстоящата си книга Use Your Brain Даван разговаря с бизнес лидери, учени, творци, родители и студенти от пет континента. Тя се опитва да разбере какво отличава хората, които използват изкуствения интелект, за да развиват мисленето си, от онези, които постепенно започват да разчитат на него за собствените си преценки.

В авторски материал за CNBC Make It тя посочва пет навика, които според наблюденията ѝ помагат на професионалистите да запазят самостоятелността си и да се открояват в работна среда, в която AI става все по-достъпен.

Когато някой ви говори отвисоко, използвайте простия трик на Доли Партън

1. Не бързат да използват изкуствения интелект

Според Даван хората с добре развито критично мислене не започват всяка задача с въпрос към AI. Вместо това първо отделят време, за да формулират собствената си позиция.

Тя препоръчва подхода Think Sandwich, предложен от психолога Сумона де Грааф. Принципът му е прост: първо мислиш самостоятелно, след това използваш AI и накрая отново преценяваш резултата въз основа на собствените си знания и опит.

Преди да се обърнат към технологията, служителите могат да отделят пет минути, за да си отговорят на три въпроса: Какво мисля по темата? Какъв проблем всъщност се опитвам да реша? Какви биха били последствията, ако решението се окаже погрешно?

Първият въпрос помага за изграждането на собствена гледна точка, преди AI да предложи готова. Вторият намалява риска от получаване на убедителен отговор на неправилно поставен въпрос, а третият насочва вниманието към възможните последствия.

Без подобна предварителна преценка човек може да приеме непроверени предположения или да обърка добре формулирания отговор с правилно решение.

След това идва ролята на AI. Технологията може да бъде полезна при прегледа на проучвания, редактирането на първоначален текст или откриването на слабости в даден аргумент.

Даван препоръчва и консултация с друг човек, който познава контекста на задачата. Така крайният резултат не зависи единствено от оценката на изкуствения интелект.

Как да накарате колегите да казват „да“, когато искате нещо от тях

2. Не се стремят към съвършена комуникация

В миналото безупречно написаните имейли и внимателно формулираните съобщения често са били възприемани като признак за професионализъм. Днес обаче подобен стил може да остави впечатление за липса на лично отношение.

В материала си за CNBC Make It Даван разказва за свой клиент, наскоро повишен на висша ръководна позиция в голяма компания, който започнал да използва AI за писането на отговори по електронната поща.

Няколко месеца по-късно той получил обратна връзка от служителите си. Един от тях посочил, че вече трудно разбира каква е позицията на ръководителя по различни въпроси. Друг определил комуникацията му като прекалено изпипана, но не в положителен смисъл.

Според Даван това показва как масовото използване на AI променя представите за добра професионална комуникация.

Тя подчертава, че по-естественият стил не означава допускане на граматически грешки или небрежност. Вместо това съветва служителите да включват конкретни детайли, които показват личното им отношение, да заявяват позицията си още в началото на съобщението и да признават, когато не са сигурни в нещо.

Преди изпращането на важен имейл Даван препоръчва човек да се запита дали същият текст би могъл да бъде написан от всеки друг.

Ако отговорът е положителен, вероятно съобщението има нужда от повече конкретика и лична гледна точка.

Според нея искреността и автентичността все по-често имат по-голяма стойност от безупречната формулировка.

3. Търсят различни мнения и не избягват несъгласието

AI може да улесни работата, но създава и риск служителите да разчитат прекалено много на отговори, които потвърждават собствените им убеждения.

Когато технологиите предоставят убедително звучащи аргументи, дори слабите идеи могат да изглеждат добре обосновани. Именно затова според Даван конструктивното несъгласие на работното място става още по-важно.

Професионалистите, които ще се открояват, са онези, които не се страхуват да поставят под въпрос установените представи, включително собствените си.

За целта тя препоръчва няколко подхода. Вместо директно да отхвърлят чужда идея, служителите могат да задават въпроси, които да изяснят аргументите зад нея. Полезно е също първо да посочат с какво са съгласни, преди да преминат към спорните моменти.

Друг вариант е по време на работните срещи един от участниците да получава задачата да търси слабости в обсъжданите предложения.

Даван съветва хората да бъдат критични и към собствената си работа. Например, когато представят проект на колеги, могат изрично да поискат да им бъде посочена най-слабата му част.

Подобни практики превръщат несъгласието от потенциален личен конфликт в общо усилие за намиране на по-добро решение.

Задаването на въпроси намалява защитните реакции, търсенето на обща позиция изгражда доверие, а готовността за приемане на критика насърчава и останалите да изразяват мнението си.

Милениалите печелят „войната за AI таланти“. Повечето от тях обаче са мъже

4. Запазват способността си да вземат самостоятелни решения

Когато Даван пита ръководители кои служители са най-застрашени от прекомерна зависимост от изкуствения интелект, те обикновено посочват поколението Z или хората с по-малко професионален опит.

Нейните наблюдения обаче показват различна тенденция. Според нея рискът може да бъде особено голям за самите мениджъри.

Причината е промяната в естеството на ръководната работа. С издигането в йерархията служителите все по-рядко изпълняват задачите лично и все по-често оценяват резултатите от работата на други хора.

Изкуственият интелект допълнително улеснява този процес, като предоставя готови обобщения, препоръки и предложения за решения.

Проблемът възниква, когато ръководителите започнат да одобряват резултатите, без да разбират достатъчно добре логиката зад тях.

Така може да се стигне до ситуация, в която крайният продукт изглежда отлично, но хората, които вземат решенията, имат повърхностно разбиране за проблема.

Колкото по-висока е управленската позиция, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията от загубата на самостоятелна преценка.

За да избегнат това, Даван препоръчва на ръководителите поне веднъж седмично да изпълняват една съществена задача изцяло сами.

Те трябва също да могат да обяснят логиката на всяко решение, разработено с помощта на AI, без да разчитат на екрана или на предварително подготвени бележки.

Полезно е да си задават същите въпроси, които биха отправили към екипа си: На какви предположения се основава решението? Какви алтернативи са били отхвърлени? Какви доказателства биха могли да променят заключението? Какво може да е пропуснато?

Ако не могат да отговорят без помощта на AI, съществува риск да одобряват решения, които не разбират напълно.

Даван предлага и кратки 90-секундни представяния, по време на които членовете на екипа трябва да обяснят и защитят позицията си, без да разчитат на автоматично генерирани обобщения.

От „Искам по-висока заплата“ до „Как да блесна в ерата на AI“: 10 тактики за оцеляване и успех в офиса

5. Предпочитат личния разговор при важни решения

Последният навик е свързан с комуникацията в ситуации, които изискват повече от добре подбран текст.

Когато дадено съобщение включва емоции, конфликт, несъгласие или трудно решение, Даван препоръчва разговор по телефона или среща на живо вместо размяна на имейли.

Според нея подобни разговори не трябва да се свеждат до съобщаване на вече взето решение.

По-добрият подход е да започнат с въпрос, на който човек действително не знае отговора, и с готовност да изслуша другата страна.

Важно е вниманието да бъде насочено и към онова, което събеседникът не казва директно. Колебанието, промяната в тона или нежеланието да бъде повдигната определена тема могат да разкрият притеснения, които не биха се появили в писмена комуникация.

Преди разговорът да приключи, е полезно да се обобщи какво е важно за другия човек, така че той да разбере, че позицията му е чута.

Според наблюденията на Даван хората не запомнят непременно разговорите, в които някой е казал нещо особено впечатляващо.

По-често помнят ситуациите, в които са се почувствали разбрани, получили са внимателна, но конструктивна критика или някой е имал смелостта да повдигне трудна тема.

Изкуственият интелект може да помогне за създаването на отлично формулирано съобщение, но не може да замени доверието, което хората изграждат помежду си.

Именно тази способност, заедно с критичното мислене и независимата преценка, според Даван ще става все по-важна за професионалното развитие в ерата на AI.