За да оцелеете и да се развивате в среда на силен стрес, само упоритостта вече не е достатъчна.

Според доклада State of the Global Workplace 2026 на Gallup стресът сред служителите по света е достигнал рекордно високо равнище. Проучването показва, че 44% от работещите изпитват сериозен стрес всеки ден.

Същевременно Индексът на негативните преживявания (Negative Experience Index), който измерва нивата на ежедневен стрес, тъга и тревожност, е достигнал най-високата си стойност за повече от десетилетие, сочи друг доклад на Gallup – State of the World’s Emotional Health 2025. САЩ, Канада и регионът Австралия/Нова Зеландия традиционно оглавяват тази класация, но данните показват, че светът като цяло преживява безпрецедентни нива на колективно изтощение.

Как човек да се справя в свят, който става все по-напрегнат? И защо някои хора успяват да се адаптират към подобна среда без да прегарят, а дори процъфтяват въпреки постоянните промени и предизвикателства?

Мнозина смятат, че ключът е единствено в т.нар. grit – постоянството и способността да издържаш на трудности. Но това далеч не е достатъчно, пише за Fast Company Деклан Едуардс, автор на книгата How To Be Happy („Как да бъдем щастливи“). Той е основател на BU Happiness College, където посвещава работата си на популяризирането на научно обосновани практики за изграждане на по-щастливи работни места, по-силни общности и по-пълноценен живот.

След десет години, посветени на изследването на науката за щастието и уменията, които го изграждат, той стига до извода, че емоционално устойчивите лидери разчитат на три конкретни навика.

Никой не е твърде стар за психотерапия, показва науката

1. Редовна самооценка

Много хора третират собствените си мисли и емоции като приложение, работещо във фонов режим – забелязват ги едва когато цялата система блокира, отбелязва Едуардс.

Но ако сте достигнали 10 от 10 по скалата на професионалното прегаряне, вече е твърде късно. Стресът се управлява много по-лесно, когато е на ниво 4 от 10, отколкото след месеци на натрупване.

В много организации способността да „стискаш зъби и да продължаваш“ все още се възприема като знак за сила. Потискането на емоциите обаче е най-прекият път към изтощението, предупреждава експертът.

„Когато пренебрегвате нарастващото напрежение, то не изчезва. Просто принуждавате нервната си система да носи този товар. А това изчерпва енергията и концентрацията, от които се нуждаете, за да вземате ясни и разумни решения в критични моменти“, отбелязва Едуардс в статията си.

По думите му се засилва зависимостта от това непрекъснато да търсим отговорите извън себе си. Разчитаме на Google или на изкуствения интелект, вместо да се вслушваме в собствената си интуиция – чрез практики като медитация или водене на дневник.

Така, докато непрекъснато търсим „правилния“ ход на екрана, постепенно губим способността да чуваме вътрешните сигнали, които ни подсказват, че дадена стратегия – или собственото ни състояние – е на ръба на пречупването.

Как Средновековието може да ни помогне да преборим бърнаута?

2. Да забелязвате доброто

Позитивната психология не означава да гледате света през розови очила или да пренебрегвате трудностите. И със сигурност не означава да омаловажавате стреса.

Тя просто ви насърчава да разширите гледната си точка, пише изследователят.

„Дори в моментите на силно напрежение има малки проблясъци на радост. Дори пред най-големите предизвикателства човек изпитва усещане за постижение. А дори в периоди на загуба и скръб могат да се открият любов, близост и човешка свързаност“, продължава Едуардс.

Според него трудностите и хубавите моменти не се изключват взаимно. Напротив – много често съществуват едновременно.

И един от най-ефективните инструменти за справяне с тази двойственост е благодарността.

„Редовното осъзнаване на нещата, за които сте благодарни, действа като защитен механизъм срещу прегарянето. То помага на мозъка да излезе от постоянния режим на търсене на заплахи и да забелязва възможности и успехи, които иначе биха останали незабелязани“, пише авторът на „Как да бъдем щастливи“.

Според него е добра практика в края на деня да направите кратък „преглед на благодарността“ – да си припомните три малки неща, които са се случили добре, и да се замислите защо са се случили.

В офисите върлува епидемия от бърнаут – и шефовете са в най-голям риск от нея

3. Да приемате щастието като колективно усилие

Емоционално устойчивите лидери не разглеждат психичното си благополучие като проект, който трябва да реализират сами.

Легендарното проучване Harvard Study of Adult Development – най-дългото изследване върху човешкото щастие, провеждано досега – показва, че най-силният фактор за дългосрочно здраве и удовлетворение не са богатството, славата или коефициентът на интелигентност.

Това е качеството на човешките взаимоотношения.

Хората, които успяват да се справят с напрегната работна среда, не носят тежестта сами. Те разбират, че щастието е свързано с отношенията между хората.

Те са важни за другите. И другите са важни за тях, отбелязва Едуардс.

Вместо да се изолират, когато напрежението нарасне, те се обръщат към своята мрежа от близки хора и споделят товара, така че той да не остане изцяло върху собствените им рамене.

В епоха на все по-широко разпространена самота социалната устойчивост е не по-малко важна от физическата.

Емоционално устойчивите хора съзнателно инвестират време в изграждането на дълбоки и здравословни взаимоотношения. Като поддържат среда, в която могат едновременно да дават и да получават подкрепа, те гарантират, че когато работната среда стане токсична или напрежението достигне критични нива, няма да се справят сами.

„Походът към смъртта“ на един пингвин, който накара потребителите в социалните мрежи да преосмислят живота си

Новото конкурентно предимство

Устойчивостта в среда на висок стрес не означава дебелокожие, акцентира авторът.

Тя означава да разполагате с по-добра стратегия и с по-развити вътрешни умения за поддържане на собственото благополучие.

Данните са категорични: лидерите, които успяват да избегнат професионалното прегаряне, не са онези, които пренебрегват стреса си, а тези, които го разпознават навреме, умеят да насочват вниманието си към положителното и отказват да преминават сами през най-тежките периоди.