Как Средновековието може да ни помогне да преборим бърнаута?

Умора, липса на мотивация, чувство за безсмислие, желание да се избяга от работата и постоянна „мозъчна мъгла“ често се свързват със съвременния професионален бърнаут, характерен за динамиката на дигиталната ера. Историческите данни обаче показват, че тези състояния съпътстват човечеството от векове.

Според BBC, още през V век християнският богослов Йоан Касиан описва състояние, напомнящо на днешния бърнаут: отпадналост, безнадеждност, затруднена концентрация и силно желание да се избяга от задълженията.

Тези наблюдения са в основата на новата книга на историка Питър Джоунс Self-Help from the Middle Ages: A Journey into the Medieval Mind, която разглежда как средновековните духовници са подпомагали хората в справянето с психическото изтощение по начини, напомнящи съвременната психотерапия.

Джоунс отбелязва, че едно от най-успокояващите открития е, че чувството за прегаряне не е изцяло продукт на съвременния свят. „Хората са преживявали същите кризи, които преживяваме и ние днес“, казва той пред BBC.

Интересът му към темата възниква, когато приема академична позиция в университета в Тюмен, Сибир – решение, което сам определя като една от най-трудните грешки в живота си. Екстремният студ, езиковата бариера и раздялата със семейството постепенно го довеждат до състояние, в което не може да работи или да се концентрира. Докато подготвя университетски курс за Седемте смъртни гряха, той открива, че средновековните автори описват симптоми, сходни с неговите собствени преживявания.

Джоунс посочва, че най-близкото понятие до съвременния професионален бърнаут е acedia – термин, който днес често се превежда като леност, но в Средновековието е имал значително по-дълбок смисъл. Терминът описва вътрешна празнота, загуба на интерес към живота и невъзможност да се изпитва радост от предишни източници на вдъхновение. В книгата си историкът го определя като „липса на любов, парализа на грижата и духовен вакуум“.

Според BBC, именно това състояние се е разглеждало като един от Седемте смъртни гряха. Интересно е, че тази система не произлиза директно от Библията. Тя е разпространена от ранни християнски мислители като Йоан Касиан и по-късно систематизирана от папа Григорий Велики като своеобразна карта на човешката психика. Освен леността, в нея попадат гордостта, завистта, гневът, алчността, чревоугодието и похотта.

В офисите върлува епидемия от бърнаут – и шефовете са в най-голям риск от нея

Още през XIII век се появяват ръководства, които помагат на свещениците да водят задълбочени разговори с хората по време на изповед. Джоунс отбелязва, че тези разговори наподобяват съвременната терапия. Вместо да осъждат греховете, духовниците задават въпроси, опитват се да разберат причините за страданието и насочват хората към постепенно възстановяване.

„Когато прочетеш тези текстове, виждаш колко много приличат на терапевтични сесии“, казва историкът пред BBC.

Джоунс открива особено силен паралел в ирландски ръкопис от XII век, известен като MS 306, където авторът описва acedia като усещането да стоиш насред бурна река, без да имаш сили да направиш следващата крачка. Подобни описания се срещат и в произведенията на анонимния немски поет, известен като Архипоета. Той се оплаква от безкрайна бюрократична работа, която му изглежда безсмислена, както и от усещането, че работи до изтощение без удовлетворение. Според BBC тези оплаквания са познати на много хора, работещи в съвременните корпоративни организации.

Културният историк Анна Катарина Шафнер също вижда пряка връзка между средновековната acea и съвременния професионален бърнаут. В книгата си Exhausted тя отбелязва, че тогавашните автори вече описват поведение, което днес се свързва с прегарянето: емоционално хранене, търсене на безсмислени занимания и избягване на важни задачи.

„Походът към смъртта“ на един пингвин, който накара потребителите в социалните мрежи да преосмислят живота си

Според BBC, най-интересната част от средновековното наследство не са диагнозите, а предложените решения. Авторът на ръкописа MS 306 използва метафора от Библията, за да обясни, че някои трудни чувства никога няма да изчезнат напълно. Той сравнява вътрешните терзания с евусейците – древен народ, който не може да бъде напълно прогонен от Йерусалим. Посланието е, че човек трябва да се научи да живее с неприятните емоции, вместо постоянно да се опитва да ги елиминира.

Подобна идея развива и френският богослов Уилям Пералд. В трактата си „За добродетелите и пороците“ той съветва хората да не губят от поглед своята висша цел. Чрез образите на обрасло с тръни поле и висока планина Пералд обяснява, че смисълът и любовта към хора, идеи или каузи помагат на човек да премине през най-трудните периоди. Днес тези принципи са в основата на терапията на приемането и ангажираността (ACT) – подход, който насърчава хората да приемат емоциите си и да изграждат живота си около личните си ценности.

Джоунс обръща внимание и на учението на Бернар от Клерво, един от основателите на Ордена на тамплиерите. Той сравнява живота с бягане по неравен терен. „Всеки, който тича достатъчно дълго, рано или късно ще се препъне или ще падне“, казва Бернар, цитиран от BBC.

Тук историкът вижда най-ценния урок от Средновековието. Той отбелязва, че хората често възприемат прегарянето като личен провал, докато средновековните мислители са го разглеждали като естествена част от човешкия живот. Осъзнаването, че милиони хора преди нас са изпитвали същите страхове, съмнения и моменти на загуба на посока, може да бъде една от най-силните форми на утеха.

„Успокояващо е да почувстваш, че не си сам, а си част от история, която продължава от хилядолетия“, казва Джоунс пред BBC.