Супермен синдром: Как свръхстремежът на "перфектния" лидер води до бърнаут
Натискът винаги да имаш отговор, да контролираш всичко и да изглеждаш непоклатим изтощава лидерите и задушава екипите им
В корпоративната култура лидерът обикновено е възприеман като силен, уверен и способен да реши всеки проблем на екипа си.
Но след години работа с мениджъри и ръководители в различни компании, има една ясна тенденция: бърнаутът често е резултат именно от т.нар. „Супермен“ стил на лидерство.
Днес това не е просто обществено очакване, а идея, която самите лидери налагат в екипите си. Непрестанните им опити да бъдат супергерои в бизнеса редовно водят до професионално прегаряне, защото този модел е почти невъзможен за изпълнение, пише Fast Company.
Световната здравна организация (СЗО) определя прегарянето като феномен, проявяващ се в професионална среда, който се характеризира с хронична умора, намалена ефективност и усещане за изолация от работата. Лидерите, които се опитват да отговорят на завишените очаквания, са по-склонни да изпитват подобни симптоми, защото ежедневно носят тежестта на прекомерното напрежение.
При мениджъри, които вече са в състояние на бърнаут, се открояват три теми табу, които задвижват този тип лидерство.
Те често остават в сянка, но имат огромно влияние върху психическото и емоционалното състояние на ръководителите.
Разпознаването и преодоляването им може да бъде първата стъпка към по-устойчив и балансиран подход към ръководенето на екип или компания.
Не можеш винаги да имаш отговор
Старши мениджър в компания споделя пред Fast Company, че се чувства претоварена от напрежението да изглежда непоколебима, докато екипът ѝ преминава през множество проблеми и промени.
Колегите ѝ очакват тя да бъде човекът, който ще им вдъхне увереност и ще гарантира, че всичко ще бъде наред, а висшето ръководство има същите или дори по-високи очаквания. С времето тя осъзнава, че голяма част от бърнаута ѝ идва точно от опитите да поддържа илюзията за сигурност в нестабилна среда.
„Вярвах, че получавам заплатата си, за да отговарям на въпроси. Чувствах, че трябва да се правя, че знам всичко, защото си мислех, че това е ролята ми на работа“, признава тя.
Друг лидер също споделя: „Имам чувството, че трябва да знам как да действам във всяка ситуация. Ако не знам как да постъпя, се чувствам като провален.“
Тази нагласа създава огромен натиск върху ръководителите да изглеждат винаги уверени и сякаш държат всичко под контрол. Но да се опитваш да задържиш фалшива сигурност в свят, който постоянно се променя, не звучи като успешна стратегия.
Както отбелязва носителката на множество награди и автор на книгата Uncertain Маги Джаксън, именно способността да приемем, че сме несигурни, е най-добрият начин да се адаптираме и да вземаме по-интелигентни решения в условия на промяна.
Натискът да държиш всичко под контрол
Представете си лекар, който твърди, че може да излекува всеки пациент, независимо от обстоятелствата.
Звучи нелепо, нали? И все пак, много лидери възприемат подобен начин на мислене, като вярват, че трябва да контролират всички резултати, за да докажат стойността си.
„Когато двама от най-добрите членове на екипа ми напуснаха в рамките на месец, си мислех, че аз съм виновен. Ако нещо се обърка, винаги аз съм виновен“, споделя един от ръководителите.
„Супермен“ лидерите вярват, че трябва да държат нещата под пълен контрол, независимо дали става въпрос за екипа им, процесите или крайните резултати. Това създава илюзията, че те носят отговорност за всичко, дори когато обстоятелствата са извън техния контрол.
Тези лидери възприемат грешките, провалите и неуспехите като лични недостатъци.
Друг мениджър разказва как се е почувствал след неуспешно лансиране на продукт, провалил се заради пазарните условия: „Не можех да се отърва от усещането, че вината е моя, въпреки че данните ясно показваха, че пазарът просто не беше готов за нашия продукт.“
Не можем винаги да бъдем непоклатими
„Ако искаш да се изкачиш по кариерната стълбица, запазваш проблемите за себе си.“
Тази нагласа е дълбоко вкоренена в мисленето на много ръководители. „Супермен“ лидерите вярват, че трябва винаги да изглеждат уверени, енергични и непоклатими. Уязвимостта и психичното здраве все още са табу теми в много среди, въпреки че осъзнатостта за тях расте.
За съжаление, поддържането на перфектен образ има своята цена. Лидерите, които потискат емоциите и проблемите си, често пропускат възможността да изградят истинско доверие и по-силна връзка с екипа си.
В книгата си Yes, You Can Talk About Mental Health at Work Мелиса Доман оспорва остарялото вярване, че психичното здраве е личен въпрос, който няма място в офиса. Според нея към него трябва да се отнасяме по същия начин, както към физическото здраве, и да работим за преодоляване на стигмата около тези разговори.
Истината е, че лидерите от типа „Супермен“ изглеждат успешни отвън, но вътрешно често изпитват огромно напрежение. Те работят на максимални обороти, но в същото време изразходват ресурсите си твърде бързо.
Освен това този модел не само вреди на самите ръководители, но и задушава колегите им. Когато лидерът поема цялата отговорност и държи контрола върху всичко, останалите се страхуват да поемат рискове, да предлагат нови идеи или да признават грешките си.
Трябва да сте наясно, че бърнаутът не е задължителната цена, която трябва да платите, за да бъдете успешни.
Лидерите, които се осмеляват да се освободят от тези табута - да признаят пред себе си, че не знаят всичко, да приемат, че не всичко зависи от тях, и да бъдат уязвими - често откриват, че ръководят по-ефективно.
Ако сте сред онези, които се опитват да бъдат „Супермен“ лидер в офиса, задайте си въпроса: „Дали имам нужда от целия този натиск?“
С изненада ще откриете, че голяма част от него е напълно излишна.
В крайна сметка, смисълът на лидерството не е да бъдеш супергерой, който спасява света. Истинският успех се крие в устойчивия подход, който дава възможност както на вас, така и на вашия екип да се развивате и да работите в синхрон.