Днес сме някак прекалено обсебени от идеята за „велики“ прозрения. Желанието да бъдем добри лидери често по-скоро ни пречи и ни кара да прекаляваме с детайлите. Науката обаче подсказва, че този подход може да отслаби влиянието ни върху екипа и да ограничи креативността му.

Забелязали ли сте как добрите лидери говорят за абстрактни теми като принадлежност и иновации? Например Шерил Сандбърг, докато все още е във Facebook, казва: „Нашата мисия е да дадем на хората възможността да изграждат общност и да се доближат един до друг.“

Бившата изпълнителна директорка на IBM, Джини Ромети, пък обобщава визията на компанията така: „Виждаме свят, където изкуственият интелект обогатява човешката интелигентност.“

Изследване на Калифорнийския университет в Сан Диего, цитирано от Fast Company, разкрива как мислят влиятелните хора. Тук "властта" не се свързва със заеманата позиция, а с вътрешната увереност на човека, че може да оказва въздействие. Тази лична сила е качеството, което прави хора като Индра Нуи и Нелсън Мандела вдъхновяващи лидери - независимо дали са на сцената или зад решетките.

Резултатите от изследването показват, че влиятелните хора мислят и говорят по-абстрактно. Те виждат голямата картина, цялата „гора“, а не само отделните дървета. Това им помага да се ориентират в нови ситуации и да си поставят ясна посока за бъдещето. Неслучайно наричаме лидерите „визионери“ - техният език е езикът на визиите, който вдъхновява и създава респект.

По-обикновеният модел на мислене често се фокусира върху детайлите, пропускайки голямата картина. Например, когато хората са обсебени от постоянно планиране на малки детайли, те се оказват неподготвени да ръководят дългосрочни стратегии.

Изследване на Харвард разкрива, че абстрактният език е един от най-значимите фактори за успеха на стартъпи при привличането на инвеститори. Компаниите, които имат развит поглед към бъдещето, са възприемани като по-обещаващи. Една от причините е, че абстракцията подсилва усещането за потенциален растеж.

Един от водещите директори в голяма енергийна компания споделя, че успехът му се дължи на способността да обяснява на служителите си как тяхната работа се вписва в по-широките цели на организацията. Когато показва голямата картина, служителите го възприемат като добър лидер. Но най-важното е, че когато хората осъзнаят каква е тяхната роля в общата цел, те намират смисъл в работата си и това ги мотивира силно.

Силата на абстрактния език

Един от ключовите принципи на доброто лидерство в американската армия е концепцията за Командирско намерение. Тази концепция определя ролите на старши и подчинени командири при изпълнението на мисии. Задачата на старшия лидер е да дефинира и комуникира абстрактната цел. Подчинените имат свободата да тълкуват и реализират целта по различни начини. Това им дава автономност.

Когато Индра Нуи ръководи PepsiCo, тя предупреждава, че лидерите трябва да се съсредоточат върху основното послание и да избягват претоварването на екипите си с излишни детайли.

Много ръководители обаче се колебаят да делегират задачите, защото се страхуват да не изгубят контрола си. Тази склонност към микромениджмънт често произтича от чувство на несигурност. Страхът отслабва личната сила на лидера и ограничава възможността на екипа да допринася с новаторски идеи.

Истинските лидери делегират детайлите. Въпреки че ръководителите често виждат визията ясно, подчинените, които работят директно по проектите, познават най-добре специфичните аспекти и предизвикателства.