Повечето от нас не обичат да искат нещо от колегите си. Не искаме да ги притесняваме, очакваме отказ и самата ситуация често ни кара да се чувстваме неудобно.

Това неудобство може да ни накара да формулираме молбите си неефективно – или изобщо да не ги отправяме.

Може например да направим всичко възможно, за да стигнем навреме за среща, вместо просто да поискаме тя да бъде отложена с 15 минути. Или да приемем, че даден краен срок е абсолютно фиксиран, без да проверим дали има известна гъвкавост. Понякога се ограничаваме до неясни оплаквания, че имаме нужда от повече помощ, вместо директно да поискаме още един човек в екипа.

Не е необходимо да бъде така, пише The Wall Street Journal.

Десетилетия изследвания показват, че хората са много по-склонни да удовлетворят молбите ни, отколкото предполагаме – стига да знаем как да попитаме. А правилният начин не е толкова сложен, колкото си представяме. Достатъчно е да имаме предвид няколко неща.

1. Питайте директно

Когато искате нещо, уверете се, че действително сте го поискали.

Представете си, че ваш колега ви казва:

„Познаваш Станимир, нали? Много бих искал да се свържа с него.“

Как бихте отговорили? Може да кажете: „Той е много приятен човек“ или „Отиди да поговориш с него на събитието в четвъртък“.

И двата отговора са добронамерени и подкрепящи. Но нито един не отговаря на въпроса, който колегата всъщност си мисли, че е задал.

Сега си представете, че вместо това каже:

„Познаваш Станимир, нали? Би ли ме свързал с него?“

Тук вече няма двусмислие. Ясно е какво се иска и въпросът има конкретен отговор – да или не.

Тази разлика изглежда очевидна, когато ние сме получателите на молбата. Когато обаче самите ние искаме нещо, често не я забелязваме.

Франсис Флин, професор в Stanford Graduate School of Business, установява в свое изследване, че участниците, които търсят помощ, обикновено смятат, че косвените молби ще бъдат също толкова ефективни, колкото директните.

С други думи, често си мислим, че сме поискали нещо, когато всъщност само сме намекнали.

От „Искам по-висока заплата“ до „Как да блесна в ерата на AI“: 10 тактики за оцеляване и успех в офиса

2. Питайте лично

Ако е възможно, отправете молбата лично. Ако това не е вариант – обадете се. Не разчитайте на имейл.

В изследване на Махди Роганизад, доцент в Ted Rogers School of Management, хората са били 34 пъти по-склонни да кажат „да“ на молба лице в лице, отколкото на същата молба, изпратена по имейл.

Това проучване разглежда молби към непознати. В друга серия изследвания участниците са отправяли молби към хора, които познават.

В едно от тях те поискали лично от петима приятели да им помогнат с кратка задача по корекция на текст. 80% от запитаните се съгласили.

При същата молба, изпратена по имейл, положителните отговори били едва 29%.

Имейлът се оказал по-неефективен и от телефонния или видеоразговора. При двата вида разговори малко над 50% от познати и непознати се съгласявали с молбата.

Проблемът е, че повечето хора не осъзнават колко голяма е тази разлика. Когато участниците били помолени предварително да предположат колко души ще се съгласят, те очаквали начинът на комуникация почти да няма значение.

Съчетанието между подценяването на личния контакт и удобството да изпратим имейл вместо да станем от бюрото си или да се обадим по телефона обяснява защо толкова често избираме най-неефективния начин да поискаме нещо.

„Не позволявайте на понеделник да развали неделята“: Тревогата преди новата работна седмица

3. Очаквайте „да“

Когато отправяте молба, изхождайте от предположението, че другият човек вероятно ще се съгласи.

Изследванията през последните 20 години последователно показват, че хората подценяват вероятността молбите им да бъдат удовлетворени.

В различни експерименти участници са отправили молби към повече от 15 000 души – да дадат назаем мобилен телефон, да направят дарение, да помогнат с намирането на трудна за откриване сграда или дори буквално да преброят бобени зърна.

Преди това участниците трябвало да предположат колко души ще се съгласят.

Средният резултат показва, че хората казват „да“ около два пъти по-често, отколкото очакваме.

Това знание може да ни даде повече увереност да отправяме молби. Но има и още един ефект – помага ни да намерим правилния тон.

Ако очаквате положителен отговор, няма нужда да бъдете прекалено настоятелни. Няма и причина да се застраховате предварително, да се извинявате или да искате по-малко от това, което действително ви е необходимо.

Триковете на интровертите за спокойна и продуктивна работа след завръщането в офиса

4. Целете се в нещо повече от „да“

Не всяко „да“ е еднакво ценно.

Когато човек се съгласи, защото се чувства притиснат, а не защото действително е обмислил решението си и го е приел доброволно, впоследствие може да съжалява, да изпита раздразнение към човека, който е отправил молбата, или дори да се откаже от поетия ангажимент.

Затова, след като изложите молбата си възможно най-добре, дайте на другия човек време да помисли.

Можете да го направите след самата молба, като кажете, че няма нужда да отговаря веднага и може да си даде ден за размисъл.

Друг вариант е предварително да изпратите кратко съобщение, че възнамерявате да поискате нещо конкретно.

И в двата случая показвате, че уважавате свободата на другия човек сам да вземе решение и че вярвате, че молбата ви има достатъчно основания сама по себе си.

Директната, лична и уверено отправена молба увеличава шанса да получите „да“. А когато оставите пространство за свободен избор, шансът нараства това да бъде истинско и доброволно „да“.