Не е китайска кукла: Талантливата актриса, която остана неразбрана в Холивуд

Преди около 20 години Кейти Джи Солсбъри попада на черно-бяла снимка на тълпа, заобиколила кабриолет.

На задната седалка се вижда американка от китайски произход, впечатляваща с елегантна и бляскава визия.

Солсбъри, която е пето поколение китайска американка с дълбоки корени в китайския квартал на Лос Анджелис, веднага е запленена от жената на фотографията.

Това е първият ѝ ден като стажант в Музея на китайската общност в САЩ, а един от кураторите ѝ обяснява, че на снимката е Анна Мей Уонг: световноизвестна актриса от 20-те и 30-те години на миналия век, която се смята за първата азиатско-американска филмова звезда в Холивуд.

"Исках да знам повече за тази жена. Не можех да повярвам, че никой никога не ми е разказвал за нея", споделя Солсбъри пред CNN.

Getty Images

Снимката обаче се превръща във вдъхновение за книгата на Солсбъри "Не е вашата китайска кукла: Дивият и бляскав живот на Анна Мей Уонг". Авторката признава, не е първият човек, който описва живота и кариерата на тази забележителна жена.

Но смята, че другите биографии, макар да имат огромен принос към изучаването на живота ѝ, оставят нещо, което публиката би искала да знае. "Повечето от тях са написани от учени или от мъже, а аз лично смятам, че липсва гледната точка на една азиатска американка", обяснява тя.

„Оскар“ сензацията Давайн Джой Рандолф: Ролите и парите няма да ме променят

Според Солсбъри предишните биографи са представяли Уонг като трагична фигура, наблягайки прекалено много на слуховете за нейната сексуалност, битката с алкохолизма и решението ѝ никога да не се омъжи.

В своята книга тя си поставя за цел да разкаже различна история. Вярно е, че животът на Уонг не е бил лишен от предизвикателства – заради расизма на Холивуд тя твърде често е поставяна в стереотипни, второстепенни персонажи и губи безброй роли в полза на бели актьори.

Но както посочва Солсбъри, тя има и много триумфи. Играта ѝ в "Галерията на мадам Лиу-Цонг" е първата главна роля на азиатски американец в телевизията. Тя завладява сърцата на зрителите и критиците и проправя свой собствен път в една иначе предубедена индустрия.

Факт е, че късните години в живота й са наистина трудни. Тя се бори с алкохолизма и с това, че не може да играе ролите, които е имала като млада.

Начинът, по който се разказва нейната история обаче, я представя като трагедия. А това пропуска колко уверена и убедена в себе си е била актрисата, вярвайки, че заслужава повече и е готова на всичко да се бори за него. Прави го по дипломатичен и проницателен начин – не се оплаква открито, а намира други пътища към изпълнение на целта си.

Решението ѝ да замине за Европа през 1928 г. е много трудно. Да напуснеш Холивуд е страшно, защото повечето знаменитости, които са го направили, не се завръщат повече като звезди. По онова време тя е само на 23 години и сама казва в мемоарите си, че много хора са я съветвали да не го прави. Но допълва: "Просто реших, че ще отида".

Getty Images

Времето доказва, че решението е правило. Ако не беше заминала за Европа, не е сигурно, че днес щяхме да говорим за нея. Тази стъпка проправя пътя към кариерата ѝ, допълва авторката на биографията.

Една от забележителните страни в историята на Уонг е, че всички около нея сякаш са признавали таланта и звездната ѝ сила, но тя никога не е могла да разгърне истинския си потенциал заради дълбокия расизъм в Холивуд по онова време. Пример за това е когато веднъж се появява на филмова премиера, а някой й казва: "Върни се откъдето си дошла" или "върни се в пералнята".

Имало е и много хора, които обичат Анна Мей Уонг и искат да видят повече от нея. Това е сложна ситуация за филмовите студия, които се придържат към определена линия. В края на 20-те години на миналия век това е проблем, който се решава с ограничаване на ролите, които Анна Мей Уонг може да изпълнява.

През 30-те години влиза в сила Кодексът на Хейс (набор от самоналожени насоки за големите филмови студия, които забраняват голотата, смесването на половете и друго съдържание), но те постоянно правят изключения. Така че, кодексът се прилага много избирателно според ситуацията и човека. В края на краищата, ако продуцентите и шефове на студия искат да я превърнат в истинска звезда, щяха да го направят, но те винаги намират оправдания.

С днешна дата много азиатски и азиатско-американски актьори в Холивуд гледат на тази актриса като източник на сила и вдъхновение.

Пейзажът за тях се промени в много положителна посока през последните няколко години, но погледът към нейното наследство напомня, че трябва да минат цели 100 години за подобен напредък.

Филмът "Всичко навсякъде наведнъж" спечели седем награди "Оскар"

Освен това, сега има много повече възможности. Не е нужно да минаваш през Холивуд, за да бъде филмът ти успешен и да достигне до публиката. Можеш да събираш средства, да се самофинансираш, да го продуцираш самостоятелно и да се надяваш, че ще привлече вниманието на някой филмов фестивал.

Да вземем за пример "Всичко, навсякъде, наведнъж" – кой би помислил, че подобен филм може да спечели "Оскар"? Има безгранични възможности да се правят филми и да се разказват истории, които просто не са били достъпни по времето на Анна Мей Уонг.

Тя вероятно би била на седмото небе да види какво се случва днес. Това е отвъд най-смелите ѝ мечти. Тогава тя е била единствената, а сега има огромен брой актьори в азиатско-американската филмова вселена на Холивуд.