Петър Андронов е председател на Кънтри тийма на КВС Груп за България, кънтри мениджър на КВС Груп за България, председател на УС на ОББ, главен изпълнителен директор на ОББ.

Вижте какво заяви той за Profit.bg относно очакванията си за банковия сектор през 2019 г.

1. Г-н Андронов, няколко големи сделки бяха осъществени у нас в последните месеци - ОББ и СИБАНК, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк, Пощенска банка и Банка Пиреос. Ще продължи ли процесът по консолидация на банките у нас и през 2019 г.?

Със сигурност започнатите сделки през 2018 г. са началото на консолидацията за част от споменатите банки. Консолидацията за тях няма как да не продължи и през 2019 г. защото е дълъг и сложен процес. Дали през 2019 г. ще има нови сделки – не мога да кажа, но все някога ще има. Окрупняването на банковия сектор е естествен процес.

2. Идва ли краят на ниските лихви по депозити и кредити у нас?

Фокусът върху „у нас“ е неуместен. Многократно бе повторено напоследък, и на икономистите е добре известно, че лихвите у нас са функция на условията в Еврозоната, заради Валутния борд и това, че левът е свързан с еврото с фиксиран курс. Т.е. правилният въпрос е: „Идва ли краят на ниските лихви в Еврозоната и респективно – у нас?“. Зададен така, въпросът има поне два отговора.

Единият е, че вероятно през есента на 2019 г. ЕЦБ, както индикира, ще започне плавното увеличение на лихвените проценти. Но има и друг отговор или сценарий, който напоследък стана също вероятен. Той е, че ако отвъд океана започне сериозно забавяне на икономиката на САЩ или пък инфлацията спадне съществено, не е изключено Федералният резерв да спре покачванията и например в две годишен период да реши да сваля лихвени проценти.

Това вероятно би променило плановете на Европейската централна банка. Ние не знаем. Никой не знае. По-вероятният сценарий е краткият отговор на въпроса да е „да“, но има и сценарий, който напоследък се обсъжда все по-често и той е „не“.

3. Какво според вас ще бъде отражението на новия AQR в банковия сектор?

Този въпрос няма кратък отговор. Всъщност има и той е „зависи“. Всичко казано за предишния преглед на активите може отново да бъде повторено с две основни разлики – ЕЦБ води процеса, а банките са само 6.

4. Как ще се отрази на българските трезори евентуалното повишение на лихвите от страна на ЕЦБ, което се очаква да започне през 2019?

Ако приемем, че ще има увеличение и то ще е с малки стъпки, то след първите две три не би трябвало да има ефект. Ако обаче увеличението продължи, по-скоро в дългосрочен план то ще започне да затруднява отделни кредитополучатели, без това да има непременно съществен ефект. За да има настина голямо въздействие, което да е притеснително за българските банки, ръстът на лихвите трябва да бъде значителен, а такова нещо не се очаква.

Ако говорим за сценарий с няколко процента – например от 0 на 3% или 0 на 4%, тогава със сигурност ще има повод за внимание, защото може да доведе до затруднение на кредитополучатели, които да спрат да обслужват кредитите си. Никой, обаче, не очаква подобно увеличение. Засега.

5. Как новини като евентуалното влизане на България в Шенген, отпадането на мониторинговия доклад на ЕС и зелената светлина за влизане в Банковия съюз, респективно в чакалнята на еврозоната, ще повлияят на банковия пазар през следващата година?

Много позитивно, това са добри новини. Като всяка добра новина за България, тези няколко новини ще имат позитивен ефект до толкова, доколкото ще повишат доверието в българската икономика. Така че краткият отговор е „положително“.

6. Ще инвестират ли банките повече в дигиталното си присъствие през 2019 г.?

Разбира се. Не само през 2019 г., а оттук занапред банките ще инвестират основно в дигиталното си присъствие. Това е свързано и със създаването на нови навици на потребителите да ползват финансови услуги онлайн или мобилно.

Все още не се забелязва отчетлива тенденция и потребителите имат нужда от по-продължителна дигитална финансова практика, за да приемат, че мобилното банкиране, например, е сигурно, удобно и надеждно. Това важи и за другите технологични решения, които вече навлязоха в развитите страни.